Аз преди теб

Заминеш ли сега с него, все едно ми казваш нещо за връзката ни. Какво е отношението ти към нея. -Не е честно! Защо трябва да казва нещо за връзката ни? - запротестирах аз. - Казва, ако след всичко, което чу сега, решиш да отидеш.

В малкия апартамент стана много тихо. Патрик ме гледаше с изражение, което не бях виждала досега.

Когато си възвърнах гласа, едва успях да прошепна:

- Но той се нуждае от мен.

Още щом произнесох думите, щом ги чух как се гърчат и увисват в пространството, си дадох сметка какво бих изпитала аз, ако излязат от устата на Патрик.

Той преглътна и поклати глава, сякаш му беше трудно да приеме обяснението ми. Облегна ръка на плота и ме погледна.

- Каквото и да кажа, няма да промениш решението си, нали?

Това ме изненадваше у Патрик. Винаги се оказваше по-умен, отколкото предполагах.

- Патрик, аз…

Той притвори очи за миг, след това се обърна и излезе

от дневната, оставяйки последната от празните чинии вър-ху шкафа.

Двадесет и първа глава

Стивън

Момичето се нанесе у нас през уикенда.Синът ни не каза нищо нито на Камила, нито на мен, но когато влязох в пристройката в събота сутринта, както бях по халат, за да видя дали Уил се нуждае от помощ, понеже Нейтън бе закъснял, я видях - вървеше по коридора с купичка овесе-ни ядки в едната ръка и вестника в другата. Изчерви се,

щом ме видя.Не знам защо, бях по халат, нищо нередно.

Помня как след това си помислих, че имаше време, когато

бе съвсем нормално сутрин от спалнята на Уил да се из-мъкват хубави мацки.

- Нося пощата на Уил - казах аз и я размахах.

- Не е станал още. Искате ли да го извикам?” Вдигна ръка към гърдите, сякаш искаше да се скрие зад

вестника. Носеше тениска с Мини Маус и бродиран пан-талон, от онези, с които сме свикнали да виждаме китай-ките в Хонконг.

- Не, не. Нека спи. Остави го да си почива.

Когато казах на Камила, мислех, че ще остане доволна. Нали уж бе скандализирана, когато момичето се прмести при приятеля си. Но тя само изглеждаше леко изненадана, а после доби онова напрегнато изражение, сякаш вече си представя всякакви нежелани последици. Не го каза, но бях почти сигурен, че не одобрява особено Луиза Кларк. Всъщност не знам дали Камила изобщо одобрява когото и да било напоследък. Изглежда, настройката й по подразбиране беше „Не одобрявам”.

Така и не стигнахме до корените на онова, което бе накарало Луиза да се премести - Уил просто каза „семейни проблеми”, - но иначе момичето бе като пчеличка. Когато не се грижеше за Уил, постоянно вършеше нешо: чистеше, переше, търчеше до разни туристически агенции и в библиотеката. Бих я забелязал навсякъде в града,защо-то се открояваше. Никой друг не носеше толкова ярки дрехи - сякаш идваше от тропиците - къси рокли, обшити с мъниста, и странно изглеждащи обувки.

Трябваше да кажа на Камила, че Луиза вдъхва живот на къщата. Но вече не мога да правя такива заключения пред

нея.

Уил явно й бе предложил да използва компютъра му,

но тя отказа, предпочитала да ползва тези в библиотеката.

Не знам дали защото се боеше да не решим, че се възполз-

ва, или защото не искаше той да гледа какво върши. Каквато и да бе причината, Уил изглеждаше малко по-

добре, когато тя бе наоколо. Няколко пъти чух разговори-

те им - достигаха до мен през отворения ми прозорец, и съм сигурен, че чух Уил да се смее. Говорих с Бърнард Кларк, просто да разбера дали е доволен от работата, и той ми обясни, че в момента положението било малко сложно, понежее дъщеря му се разделила с дългогодишния си при-ятел и сега у тях вкъщи много неща били променени. Спомена още, че тя кандидатствала за някакъв подготвилен курс, искала да продължи образованието си. Реших да не казвам на Камила за последното. Не исках да си мисли какво би могло да означава. От Уил знаех, че Луиза си падала по модата и разни такива. Със сигурност беше приятна за окото и имаше чудесна фигура - но честно казано, не ми се вярваше някой да иска да купи нещата, кои-

то носи. В понеделник вечерта тя попита дали с Камила и Нейтън можем да отидем в пристройката. Покрила беше масата с брошури, подробни разписания, документи за застраховка и други неща, които бе разпечатала от интернет. Имаше копия за всеки от нас в спретнати пластмасови папки. Всичко беше изпипано.

Искала, така каза тя, да ни запознае с плановете си за ваканцията. (Предупредила бе Камила, че може да изглеж-да така, сякаш се възползва от ситуацията, и въпреки това

видях как очите на жена ми се присвиха леко,докато излагаше подробностите.)Беше невероятна ваканция, включваща всевъзможни

необичайни дейности, неща, които не можех да си пред-ставя, че Уил би правил дори преди злополуката.Но всеки

път, щом тя споменеше нещо - рафтинг в бързеи или скок

с бънджи, или каквото там се сетите, - показваше на Уил документ, на който се виждаше как други млади мъже с увреждания са участвали, и заявяваше:” Ако ще опитвам

всички тези неща, както непрекъснато ми повтаряш, тогава ще се наложи да ги правиш с мен.” Трябва да призная, тайно се впечатлих от нея. Доста изобретателно се оказа това момиче.