Аз преди теб

Следователите са разговаряли с всички, свързани с горния случай - за целта прилагам папка със съответните документи.

Обект на разследване е господин Уилям Трейнър, 35-годишен бивш партньор във фирмата „Мадингли Луинс”, със седалище в лондонското Сити. Господин Трейнър е получил гръбначно увреждане в пътна злополука през 2007 година и е бил диагностициран като квадриплегик С 5/6 (с ограничено движение само на едната ръка), който се нуждае от грижи 24 часа в денонощието. Приложено е медицинското му досие.

Документите показват, че господин Трейнър се е постарал да уреди правните си дела известно време преди пътуването си до Швейцария. Изпратено ни беше подписано и заверено завещание от неговия адвокат, господин Майкъл Лолър, както и копия от всички необходими документи, свързани с неговите предварителни консултации с клиниката.

Семейството на господин Трейнър, както и всичките му приятели, са изразили несъгласието си с декларираното от него желание да сложи преждевременно край на живота си, но предвид медицинското му досие и предишните опити да отнеме живота си (подробно описани в приложената болнична доку-ментация), неговия интелект и сила на характера, те

явно са били неспособни да го разубедят, дори през удължения шестмесечен период, договорен с него специално за тази цел.

Един от наследниците според завещанието на господин Трейнър е неговата домашна асистентка, госпожица Луиза Кларк. Предвид ограниченото вре-ме на нейното общуване с господин Трейнър, нор-мално е да бъдат зададени въпроси за степента на неговата щедрост към нея, но всички заинтересовани страни отказват да оспорват изразеното от господин Трейнър желание, което е правно документирано. Луиза Кларк е била разпитана подробно няколко пъти и според полицията е положила всички усилия да отклони господин Трейнър от намерението му (моля вижте нейния „Календар на пътешествията”, включен като доказателствен материал).

Трябва също да се отбележи, че майката, госпожа Камила Трейнър, дългогодишен уважаван съдия, е подала оставката си с оглед на обществената реакция, предизвикана от случая. Става ясно, че тя и господин Трейнър са се разделили скоро след смъртта на сина им.

Тъй като извършването на асистирано самоубийство в чужди клиники е нещо, което Кралската прокуратура не поощрява, и съдейки от събраните доказателства, явно е, че действията на семейството на господин Трейнър и на неговите служители попадат в рамките на възможно преследване от закона.

1. Господин Трейнър е изразил „доброволно, ясно, осъзнато и информирано” желание да вземе по-

добно решение.

2. Няма доказателства за психическо заболяване или

за принуда от друго лице.

3. Господин Трейнър е посочил недвусмислено, че желае да извърши самоубийство.

4. Уврежданията на господин Трейнър са били тежки и нелечими.

5. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, имат незначителен принос или влияние за решението му.

6. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, може да се квалифицират като неохотна помощ предвид категоричното желание от страна на жертвата.

7. Всички въвлечени страни са оказали пълно съдействие на полицията при разследването на този случай.

Предвид изложените факти, добрата репутация на всички лица и приложените доказателства, в този случай не е в обществен интерес да се организира съдебно преследване.

Предлагам, ако и когато се направи публично изявление в този смисъл, директорът на Прокурорската служба да даде ясно да се разбере, че случаят Трейнър не представлява прецедент и че Кралската прокурорска служба ще продължи да преценява всеки случай според спецификата му и конкретните обстоятелства.

С най-добри пожелания,

Шейла Макинън Кралска прокурорска служба

Епилог

Просто следвах инструкциите.

Седях под сянката на тъмнозелената тента на кафенето, прозявах се и обхождах с поглед Рю де Франк Буржоа. Мекото слънце на парижката есен топлеше лицето ми. Сервитьорът с галска експедитивност бе поставил пред мен чиния кроасани и голяма чаша шварцкафе. Стотина метра по-надолу двама велосипедисти спряха на светофара и подеха разговор. Единият носеше синя раница, от която стърчаха две големи франзели. Във въздуха, топъл и заду-шен, се усещаше ароматът на кафе и острата миризма на нечия току-що запалена цигара.

Свърших писмото от Трина (казваше, че искала да се обади, но не можела да си позволи международен разговор заради цената). Била на първо място в курса по „Счетоводство - второ ниво” и имала нов приятел - Съндийп, който още не бил решил дали да работи във фирмата на баща си (импорт-експорт в района на Хийтроу) и бил „по-бос” в музиката и от нея. Томас страшно се радвал, че ще е в по-горен клас в училище. Татко се справял все така страхотно като шеф на поддръжката и ми изпращал поздрави. Тя беше почти сигурна, че мама скоро ще ми прости. “Определено е получила писмото ти. Знам, че го прочете. Дай и време.”