Аз преди теб

- Съжалявам, Луиза - добави той, след като ми съобщи новината. - Трябва да се върна в Австралия. Татко не е добре със здравето. А и без това в замъка се канят да отворят заведение. Пишеше го на стената.

Сигурно съм седяла със зяпнала уста. Франк ми връчи плика и отговори на следващия ми въпрос, преди да съм го изрекла.

- Знаеш, че не си подписвала официален договор, но няма да те оставя така. Тук е заплатата ти за три месеца. Утре затваряме.

- Три месеца! - избухна татко, докато мама пъхаше чаша подсладен чай в ръцете ми. - Голям жест, няма що, при положение че тя работи за него като роб цели шест години!

- Бърнард! - Мама го стрелна предупредително и ким-на към Томас. Родителите ми го гледаха през деня, докато

Трина се прибере от работа.

- И сега какво ще прави, по дяволите?С това едноднев-

но предупреждение?!

- Ами… просто ще трябва да си намери нова работа.

- Няма работа, Джоузи! Знаеш го не по-

криза сме.

Мама притвори за миг очи, сякаш правеше опит да се успокои, преди да отговори.

- Лу е умно момиче. Все ше намери нещо. Има доста стаж зад гърба си. А и Франк ще й даде добра препоръка.

- Да бе… „Луиза Кларк прави страхотни препечени филийки и много я бива да налива чай.”

- Благодаря ти за доверието, татко.

- Нищо не съм казал.

Знаех истинската причина за безпокойството на баща ми. Вкъщи разчитаха на моята заплата. Трина работеше за жълти стотинки в цветарския магазин. Мама не можеше да работи, защото трябваше да се грижи за дядо, а неговата пенсия бе мизерна. Татко живееше в постоянно напрежение за своята работа в мебелния завод. Шефът му от месеци намекваше за възможни съкращения. У дома се подхвърляха приказки за дългове и превишаване на кредита. Преди две години колата на татко бе помляна от шофьор без застраховка и това срути и бездруго разклатените финанси на родителите ми. Скромната ми надница едва успяваше да закрепи положението и да покрие домакинските разходи.

- Да не се окайваме предварително. Утре Лу може да иде в Бюрото по труда и да види какво предлагат. Засега имаме с какво да караме. — Говореха тъй, сякаш мен ме нямаше. - Освен това е умница. Умница си ни, нали, милинка? Може да изкара курс по машинопис. Да започне работа в някой офис.

Седях, без да продумам, докато родителите ми обсъждаха какви други възможности имам със скромното си образование. Работа във фабрика, шивачка, продавачка на сандвичи. За първи път този следобед ми се доплака. Томас ме изгледа с големите си кръгли очи и безмълвно ми подаде половин лепкава бисквита.

- Благодаря ти, Томо - промърморих аз и я изядох.

Той беше на пистата, точно както очаквах. От понеделник до четвъртък, с точността на гарово разписание, Патрик

тренираше в гимнастическия салон или тичаше по ярко осветената писта. Слязох по стълбите и се сгуших в якето,

понеже ми стана студено.Поех бавно по пистата и когато

приближих достатъчно, му махнах с ръка. - Потичай с мен - предложи запъхтяно, щом дойде по близо.Дъхът му излизаше на прозрачни облачета. - Имам още четири обиколки.

Поколебах се за миг и затичах редом с него. Това беше единственият начин да проведем разговор. Бях с розовите си маратонки с тюркоазени връзки, единствените обувки, с които можех да тичам.

Прекарах деня у дома, опитвайки се да бъда полезна. Още след първия час усетих, че започвам да лазя по нер-вите на майка си. Мама и дядо си имаха установен ритъм и само им се пречках. Татко спеше, понеже тоя месец работеше нощна смяна, и не биваше да го безпокоим. Раз-требих стаята си, седнах и погледах телевизия с намалена сила на звука, а когато от време на време си спомнях зашо съм вкъщи, за миг усещах остра болка в гърдите.

- Не те очаквах.

- Омръзна ми да седя вкъщи. Помислих си, че можем

да идем някъде.

Той ми хвърли кос поглед. Лицето му блестеше от пот.

- Гледай по-скоро да си намериш работа, рожбо.

- Не са минали и двайсет и четири часа, откакто изгубих моята. Нямам ли право поне малко да се разкисна?

- Не го вземай толкова навътре. И бездруго нямаше да работиш на това място вечно. Нали искаш да вървиш нап-ред и нагоре. - Преди две години Патрик бе обявен за най-добрия млад предприемач на годината в Сторфолд и още

Оттогава се беше

не бе дошъл на себе си от признанието.Отогава се беше сдобил с бизнес партньор - Джинджър Пийт, и двамата работеха като персонални фитнес инструктори - покрива-ха район от шейсет километра и имаха два регистрирани вана с логото на фирмата. В офиса им беше окачено бяло дебе-ло табло, където Патрик записваше очаквания оборот с дебели черни маркери, като постоянно преправяше цифрите,

докато не го удовлетворят. Аз обаче изобщо не бях сигурна дали имат реално покритие. - Едно уволнение може да промени живота на човек, Лу. - Той хвърли поглед към часовника си, за да види за колко време е направил обиколката. - Какво искаш да правиш? Можеш да изкараш някой курс. Сигурен съм, че има помощи за хора като теб.

- Хора като мен?