Бар „Последен шанс“

— Аз ли трябваше? — попита Финтан разтревожено. — Ще ми се наложи да работя повече от месец, като се има предвид, че съм на половин ден и получавам само половин заплата.

— Тара му подаде пакет.

— Не, ето това е подаръкът ми от теб. Е, ще дойде ден — замечтано каза тя, — когато Кармела Гарсия ще те моли на колене да се върнеш при нея.

— Разбира се, но вече не ми пука — отговори Финтан, като скъса опаковъчната хартия. — Какво е това?

— Завеса за душ.

— Чудесно! Честит рожден ден, скъпа!

Докато Тара ахкаше щастливо и разглеждаше новия си чайник, поставката за дискове, надуваемия матрак и козметиката, Финтан каза:

— Може ли да попитам дали Рави ти направи подарък за рождения ден?

Тара го погледна с неудобство и най-после отговори:

— Да.

— И какво ти подари?

— Чудесен подарък — ентусиазирано отговори тя. — Нали знаеш как вечно търся неизтриваемо червило?

Всички кимнаха.

— Рави открил нещо великолепно, което се слага върху червилото. Безцветна течност. Оставяш я да изсъхне за около минута, а после и земетресение не може да я помръдне. И върши работа! Наистина. Вижте — каза тя, като вдигна чашата си. — Наблюдавайте как притискам устни. А сега вижте ръба — никакви следи. Е, съвсем леки. Не е ли страхотно?

— Страхотно е.

Шампанското пристигна. Джо го отвори, а Финтан и Сандро се сбутаха и закикотиха, когато бялата пяна потече навън.

— Съжалявам, Лив, но на теб не ти се полага — каза Кетрин, като наля в шест чаши.

— Сега да вдигнем тост.

— За Финтан — настоя Тара.

— Не, за Тара. Днес е рожденият й ден — възрази Финтан.

— Не, не! Хайде да е за нещо по-важно.

— За какво?

— За живота — предложи Лив, като вдигна чашата си с мляко.

— Добър тост — съгласиха се останалите.

— И за мъжете с големи пишки — добави Финтан.

— Още по-добре!

— За живота!

Седем чаши се чукнаха енергично в средата на масата и седем гласа извикаха:

— И за мъжете с големи пишки!