Бяла смърт

— Можеш да го проучиш в подробности, но все пак ще ти дам кратко обобщение. Явно около Блекторн започнали да се носят ужасните слухове, че е служил доброволно на омразния испанец, и затова той решава да изясни нещата.

— Това става ясно още от заглавието.

— Човекът е бил загрижен да не се опетни името му. Бил роден в семейството на уважавани търговци от Съсекс. Става моряк на младини и се издига от юнга до капитан на търговски кораб в Средиземноморието. Пленен е от пирати бербери и пратен като гребец на алжирска галера. Галерата претърпява корабокрушение и той е спасен от един генуезец, който го предава на испанците.

— Напомни ми никога да не позволявам да ме спасява генуезец.

— Блекторн бил опасна личност. Според системата на Инквизицията всеки англичанин бил еретик и като такъв подлежал на арест, мъчения и екзекуция. Английските и датските моряци отбягвали испанските пристанища от страх да не бъдат задържани. Ако те спипат с библия на крал Джеймс или с издание на някой обявен за еретик древен класик, изгаряш в съвсем буквалния смисъл на думата.

Остин погледна папката.

— Значи или Блекторн е оцелял, или спомените му са написани от дух.

— Нашият капитан Блекторн е имал девет живота. Успял да избяга от испанците, но бил заловен отново. В крайна сметка бил изваден в окови от тъмницата и изправен пред съда. Обвинителят го нарекъл враг на вярата и го обсипал, както отбелязва той, с „други оскърбителни думи“. Бил осъден на смърт и вече го водели към кладата, когато се намесила съдбата в най-неочаквания образ на El Brasero.

— Това не беше ли един мексикански ресторант във Фолс Чърч?

— Не питаш подходящия човек. Винаги съм смятал „мексикански“ и „ресторант“ в едно и също изречение за не по-малък оксиморон от „умен катаджия“. El Brasero на испански означава „мангал“. Този прякор бил лепнат на Мартинес заради усърдието, с което предавал еретиците на огъня.

— Явно не е бил от хората, които би поканил на барбекю.

— Не, но въпреки това се оказал спасител на Блекторн. Англичанинът впечатлил Мартинес с находчивостта си и със знаенето на испански. Имало обаче и нещо още по-важно — Блекторн бил добре запознат с галерите и платноходите.

— Което показва колко силно желаел Мартинес да пипне Агирес — бил готов дори да пощади еретик за целта.

— О, да. От писанията му знаем, че Агирес бил особено опасен, тъй като му били поверени реликвите на Роланд и можел да ги използва, за да вдигне сънародниците си на бунт срещу испанците. Когато Агирес избягал с кораба си, Мартинес потеглил след него. Блекторн командвал главния му кораб. През 1515 година настигнали каравелата на Агирес край бреговете на Франция. Макар да бил хванат в безветрие и да разполагал с много по-малко и леко въоръжени хора, Агирес успял да потопи две галери и да обърне Мартинес в бягство.

— Колкото повече научавам за този Диего, толкова повече започва да ми харесва.

Перлмутер кимна.

— Стратегията му била блестяща. Склонен съм да поставя това сражение в колекцията на класическите морски битки, която подготвям. За съжаление, El Brasero се ползвал от услугите на информатор, който знаел, че Агирес винаги спирал за почивка на Фарьорските острови, преди да пресече океана към Северна Америка.

— Скаалсхавн — промърмори Остин.

— Знаеш ли го?

— Бях там преди няколко дни.

— Не бих казал, че мястото ми е познато.

— Не мога да те виня, доста е отдалечено. Живописно малко рибарско село с естествено защитено пристанище. Наблизо има интересни пещери.

— Пещери? — Сините очи на Перлмутер блеснаха от вълнение.

— Доста големи. Видях ги. От рисунките по стените бих казал, че са били обитавани още в дълбока древност. Възможно е баските или други народи да са ги използвали от стотици, ако не и хиляди години.

— Блекторн споменава пещерите в разказа си. Всъщност те играят централна роля в историята.

— Как по-точно?

— Агирес лесно можел да се отскубне от преследвачите си и да избяга в Северна Америка, където El Brasero никога нямало да го намери. По онова време баските били единствените мореплаватели, достатъчно дръзки, за да прекосят Атлантическия океан. Но Диего знаел, че El Brasero ще се добере до семейството му. Знаел също, че дори и да скрие реликвите в Северна Америка, испанецът ще го чака, когато се върне в Европа.

— Може да е решил да хвърли котва и поради по-важни причини — каза Остин. — Може да е искал да отмъсти на човека, който е съсипал живота му и е откраднал богатството му.

— Напълно възможно. El Brasero бил абсолютно твърдо решен да довърши започнатото. Прехвърлил се на боен кораб, два пъти по-голям от каравелата на Диего. Отново поставил за капитан Блекторн. Корабът бил въоръжен до зъби и бързо щял да види сметката на баските. Но Диего знаел за предателя от предишната среща и предвидливо извел каравелата по-далеч от пещерите. Разположил неколцина от хората си на брега, където испанците можели да ги видят, и когато Мартинес спуснал лодките, хората на Диего избягали в пещерите, като подмамили преследвачите си да ги последват.

— Надушвам капан.