Блондинка от Маями

— Майната ти! Не знаеш как беше. Не знаеш как я глезеше татко. Всичко за малката Криси. А пък майка й беше още по-гадна. За префърцунената мисис Емили Касълбъри Бърнхард бях обикновено домашно добиче. Докато тя си пиеше чая, аз газех до задника в тор. Но татко… на него не мога да му простя. Бях негов единствен син, кръв от кръвта му, а с ратаите емигранти се държеше по-добре, отколкото с мен. Ръцете ми кървяха от захарната тръстика, докато тя се излежаваше по плажовете с богатите си приятелки и ми се присмиваше.

— Никога не съм ти се присмивала, никога.

— Млъквай! По-късно татко опита да изкупи греха. Въведе ме в бизнеса. Че на кого другиго да го даде? Но аз помнех. Всяка обида. Всяко оскърбление. И вече бях накарал сестричката да си плати, нали сестричке?

— Защо го уби? — проплака Криси. — Тъй или иначе щеше да вземеш парите.

— Татко не виждаше бъдещето през очилата си. Изложих му фактите. Кладенците пресъхват и няма друго решение, освен обезсоляването. Аз изграждам най-голямата инсталация за обратна осмоза в страната. По дяволите, с напредналите мембранни технологии мога да пречиствам замърсените води по-евтино от всички останали начини, а ще продавам на какаото цена си искам. Ако умираш от жажда, Ласитър, колко ще платиш за чаша пода?

— Затова изхвърляш водата в залива — казах аз. — Мъчиш се да пресушиш кладенците в цялата област.

— Предлагане и търсене, Ласитър.

— Татко никога не би се съгласил — каза Криси.

Гай се разсмя, или по-скоро излая.

— Права си. Проклетият глупак не пожела. Не било редно да забогатяваш от търговия с вода. Щели сме да станем като арабски шейхове, само че още по-лоши, защото продаваме вода на сънародници. Цитира ми Исайя: „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте“

37

. Дърт лицемер. Рекох му, че и аз знам Библията. Какво ще речеш за Притчите, а? „Крадена вода е сладка и укрит хляб — приятен.“

38

Продължавайки да се цели в Криси, той отпи глътка бърбън и добави:

— Имах си укрит хляб, нали, сестричке? Сега е време за крадените води. Дявол да го вземе, има ги без пари на двеста метра дълбочина. Вода колкото искаш. А аз мога да я превърна в долари. Стотици милиони долари.

— Ами солта? — попитах аз. — Какво ще правиш с хиляди тонове сол, примесена с живак, арсеник и тежки метали?

— Брей да му се не види! — възкликна Гай. — Научил си си урока. Можем да приложим дълбочинно инжектиране, но излиза адски скъпо. Можем да я изхвърляме в океана, но еколозите ще ни заръфат. Или пък можем да подкупим де що има политик в Талахаси и просто да я изхвърляме.

— Къде?

— В старите кариери, из блатата, навсякъде.

— Това е лудост. Ще замърсиш подпочвените води.

— Значи ще трябва да пречистваме още повече, нали така? Как мислиш, много приятна симетрия, а?

— Ти си полудял — казах аз. — Няма начин да ти се размине.

— О, ще разиграваме театро — слънчево изпаряване, нови технологии и всичко останало, та да се радват еколозите. Но на твое място не бих пил кладенчова вода от нашата област, щом веднъж се започне.

— Ти изобщо не си като татко — каза Криси. — Той беше добър човек.

Разтреперана, тя вдигна пистолета и го стисна с двете ръце.

Чашата на Гай се разби върху пода. Той вдигна пушката и се прицели в главата на Криси.

— Ти си свидетел, Ласитър. Тя ще ме застреля!

— Не! — изкрещях аз.

Двамата мълчаха.

Пълна тишина, нарушавана само от пърпоренето на вентилатора и свистенето на напоителните кули отвън.

Ръцете на Криси трепереха.

По лицето на Гай плъзна коварна усмивка.

— Сестричке, може и да си луда, но си оставаш най-разкошното дупе, което съм набарвал. Сочно и тясно.

— Копеле! — извика тя.

Ридаеше и пистолетът подскачаше в ръцете й.

Всичко стана за секунди.

Гай Бърнхард стисна пушката с две ръце.

Видях как показалецът му притиска спусъка.

Направих две крачки и се хвърлих към него. Стреснат, той завъртя пушката насреща ми.

Първият трясък бе зад мен — слаб, като от ауспух.

Вторият бе като чудовищно вулканично изригване.

Озовах се на пода с пушката в ръце. В чамовия таван над мен зееше дупка колкото ананас. Погледнах Гай. Очите му бяха отворени. Точно между тях имаше мъничка черна дупчица. Зад нас Криси говореше нещо, но ушите ми звънтяха. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как избелва очи и коленете й се подгъват. Подхванах я, преди да рухне на пода.

Верен на истината

— Не можеш да й бъдеш адвокат! — ревна Чарли Ригс — Ти си свидетел.

— Соколов каза, че не би възразил да я защитавам пред съдебния състав.

Той се изкашля шумно и натъпка лулата си с вишнев тютюн. Крачеше напред-назад по верандата.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Не сме ли имали вече подобен разговор?

— Божичко, да, и мислех, че си се поучил.

— Ейб няма да разреши да говоря пред съдебния състав, а после да я защитавам и на делото. Ще им разкажа каквото знам, Криси също ще каже и ще се борим да няма обвинение. А ако има, ще викна Ед Шохат за защитник.

Чарли изстреля към мен струйка дим.