Чародей

Рита вратата на спалнята.

— Отваряй, малка вещице! Съпругът ти е дошъл да засвидетелства уважение и да изпълни своя дълг.

При следващия ритник вратата се откъсва от кожените си панти и Трок влита в спалнята. Ложето е изработено от абаносово дърво, резбовано и инкрустирано със слонова кост и седеф. Под чаршафите личат формите на женско тяло, а изпод тях се подава мъничко босо стъпало. Трок пуска на пода пояса със сабята и вика:

— Липсвах ли ти, мое малко цвете? Жаждаше ли моята любовна прегръдка?

Сграбчва стъпалото и измъква момичето изпод завивките.

— Ела, сладко мое агънце! Приготвил съм ти нов подарък — толкова твърд и голям, че няма да можеш нито да го продадеш, нито да го подариш… — Трок зяпва, вторачен в треперещото, разсополивено момиче. — Тиниа, мръсно курве такова, какво търсиш в леглото на господарката си? — Не дочаква отговор, а я блъсва на пода и тръгва из помещението, като смъква завеси и стенни килими. — Къде си? — Избива вратата на дрешника с ритник. — Хайде излизай! Тия детинщини няма да ти помогнат.

Трябва му около минута, за да се убеди, че Минтака не е в стаята. Хвърля се отново към Тиниа и я сграбчва за косите. Влачи я по пода.

— Къде е? — Рита момичето в корема. То изписква и се мъчи да се претърколи, за да избегне обкованата с метал подметка. — Ей сега ще те пребия! Жива ще те одера!

— Няма я! — пищи Тиниа. — Избяга!

— Къде? — Трок отново я рита. Сандалите му са цели обковани с бронзови кабари. Те разкъсват нежната й плът като ножове. — Къде?

— Не знам — стене момичето. — Дойдоха едни мъже и я отведоха.

— Какви мъже? — Рита я отново и тя се изтъркулва като топка.

— Не знам. — Въпреки инструкциите на Таита, не иска да предаде господарката си. — Непознати мъже. Не съм ги виждала никога. Загънаха я в един килим и я отнесоха. — Трок я рита за последен път и крачи към вратата.

— Да се намери Солет! Веднага ми доведете тоя дебел плужек!

Солет пристига и раболепно кърши пухкави ръце.

— Божествени фараоне! Най-велик сред боговете! Мощ на Египет! — Пльосва се в краката му.

Трок го рита с все сила.

— Кого си пуснал в харема?

— По твоя заповед, милостиви фараоне, пускам вътре всеки търговец, който може да предложи скъпоценни предмети на царицата.

— Кой е бил тоя търговец на килими? Последният, когото си пуснал?

— Търговец на килими? — Солет мисли по въпроса.

Трок го дарява с нов ритник.

— Да, Солет, търговец на килими! Как се казва?

— Спомням си го. Търговец от Ур. Забравил съм му името.

— Ей сега ще ти помогна да си го спомниш! — Трок вика евнусите — стражи. — Сложете го на леглото!

Мъкнат Солет към леглото и го просват ничком отгоре. Трок вдига захвърления пояс и изважда сабята. — Вдигнете робата! — Единият стражник повдига полите на дрехата и отдолу лъсва тлъстият задник на евнуха. — Знам, че половината охрана на двореца е влизала тук. — Трок докосва ануса с върха на бронзовото оръжие, — но никой не е бил в състояние да ти предложи нещо така остро и твърдо, като това тук. Казвай сега, кой беше тоя търговец?

— Заклевам се в хляба си и водите на Нил — никога не съм го виждал досега.

— Това е твърде печално за теб — отзовава се Трок и завира сабята колкото човешки пръст в ректума на Солет. Той пищи с тънък, изпълнен с болка гласец.

— Това е само върхът — осведомява го Трок. — Щом пък толкова ти харесва, мога да го навра още една стъпка.

— Таита беше. Той я отведе. — пищи евнухът, а от задника му блика кръв.

— Таита! — казва смаян Трок и издърпва острието. — Таита, магът! — В тона му се долавя суеверен ужас. Следва продължително мълчание. Най-накрая заповядва на евнусите — Пуснете го!

Солет сяда в леглото стенейки. Газовете от червата му излизат навън в дълга мокра пръдня.

— Къде я отведе? — Трок не обръща внимание на звука, нито на противната фекална воня, която изпълва стаята.

— Не ми каза. — Солет прави на топка един чаршаф и го тика между бутовете си, за да спре кървенето. Трок вдига сабята и докосва с върха й една от тлъстите му, виснали гърди. Солет циври и отново пръдва.

— Не ми каза къде, но говорихме за земите между двете реки, Тигър и Ефрат. Може би там смята да отведе царицата.

Трок обмисля казаното. Звучи логично. Таита сигурно е научил за обтегнатите отношения между Египет и източното царство. Знае, че лесно може да намери там убежище и закрила, стига да успее да стигне.

Но защо му е да отвлича Минтака? Положително не заради откуп. Пренебрежителното отношение на мага към златото и богатствата е добре известно. Не може да е и заради плътски щения — Таита е евнух от много отдавна. Може би причината трябва да се търси в дружбата, свързваща мага с младото момиче? Дали не го е помолила да я спаси от непоносимия за нея брак, като я изведе от Аварис? Явно е тръгнала по своя воля и сигурно — с радост. Начинът, по който робините се опитаха да прикрият отсъствието й го доказва, а и ако беше викала, стражите щяха да чуят.