Черна вечер

И така, макар този сборник да не включва всичките ми разкази, може да се каже, че е пълен, доколкото следва развитието на моето въображение да края на Второ действие, когато напуснах Айова Сити след двадесет и две години, прекарани в него. По-нататък, в Трето действие, ще подготвя друг сборник и ще ви държа в течение за новите си творби, споделяйки с вас още мои спомени. Междувременно бях силно изненадан от емоционалното въздействие, което ми оказаха събраните на едно място разкази. Писани поотделно през годините, те придобиха нова яркост за мен, когато ги прочетох последователно за няколко дни. Но най-вече бях поразен от факта, в колко много от тях се говори за заплахата, надвиснала над семействата на главните герои. Филип Клас ме научи да гледам на писането като на форма на автопсихоанализа. „Пиши за това, от което най-много се страхуваш“ — бе казал той. И един ден страховете ми се сбъднаха.

Но аз не съм загубил импулса си да разказвам истории и това ми подсказва, че ще трябва да дам израз и на други мои страхове. Порът продължава да измъчва съзнанието ми. И аз неумолимо продължавам да го следвам.

Нека да ви разкажа една история.