Дар за бурята

— Може да е искал да ми прати например компресиран файл. Понякога снимките бяха прекалено тежки и той не можеше да ми ги свали, това трябва да е било — обясни отчаяно тя. — Очаквах да получа от него едни увеличени снимки и може би…

Колегата от Вътрешния отдел оспорваше.

— Трогателна е лоялността ви към вашите хора, инспектор Саласар, много съжалявам, но е факт, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние в компютъра ви поне двайсет пъти само през последния месец и никога не ви е информирал. Или може би е?

Тя отрече.

— Не, не ме е информирал.

36

Йонан Ечайде бе кремиран само в присъствието на най-близките, така бе пожелал самият той и родителите му се съобразиха. Амая се зарадва, че няма да ѝ се наложи да гледа ковчега по време на безкрайната заупокойна служба, която архиепископът на Памплона отслужи пред целия политически и църковен елит на града, чиито представители отегчаваха с вниманието си двамата родители, които обаче проявиха изключително спокойствие и присъствие на духа. Когато церемонията свърши и успя да се измъкне от задушаващата атмосфера в храма, тя въздъхна с облекчение.

— Госпожо инспектор — чу глас зад гърба си.

Още преди да се обърне, знаеше кой е, този акцент не можеше да се сбърка.

— Доктор Такченко, доктор Гонсалес.

Амая искрено се зарадва, че ги вижда. Биоложката ѝ подаде ръка и в ръкостискането ѝ личеше цялата сила на нейния характер. Доктор Гонсалес я прегърна, шепнейки съболезнованията си. Амая се освободи от прегръдката му и закима с глава — никога не знаеше какво се казва в такива случаи.

— Кога пристигнахте? — попита, опитвайки се да се усмихне.

— Днес следобед, доста трудно беше, по пътя има много сняг…

— Да — отвърна Амая и мислено се върна в оръжейния двор на крепостта в Аинса, където се помещаваше лабораторията на двамата учени.

Неволно се сети отново за Йонан и за това, колко очарован бе останал той от това място.

— Ще останете тази вечер, предполагам…?

— Да, настанили сме се в центъра. Докторът ще се върне по-рано, но аз имам да изнасям лекция тук след два дни и решихме да си направим почивка. Подобни неща водят към размишления — добави тя с широк жест, който включваше всичко наоколо.

Амая ги погледна мълчаливо, мислейки колко абсурдно изглеждат всички разговори в такъв момент; приличаха на актьори, които се мъчат да изиграят ролята си и рецитират безсмислени и несвързани фрази. Не искаше да е там, не искаше да играе естествено, не искаше да се преструва, че нищо не се е случило.

— Обадете ми се да обядваме двете някой ден, ако искате.

— Много искам — отвърна Амая с измъчена усмивка.

Такченко се наведе към нея.

— Май още някой ви чака.

Амая се обърна към улицата и видя спрелия от другата страна на желязната църковна ограда автомобил, очевидно служебен, откъдето някой ѝ правеше знаци от мястото за водача. Докато приближаваше, шофьорът слезе от колата и ѝ отвори задната врата. Вътре седеше отец Сарасола. След като преодоля първоначалната изненада, Амая махна с ръка за сбогом на докторите и се качи в автомобила.

— Съжалявам, че се срещаме при тези обстоятелства, госпожо инспектор. Много тъжно. Познавах младши инспектор Ечайде бегло, но останах с впечатлението, че е много умен и обещаващ младеж.

— Такъв беше — отвърна тя.

— Имате ли нещо против да направим заедно кратка разходка?

Амая се съгласи и колата потегли. Пътуваха в мълчание, докато шофьорът маневрираше из тесните улици в старата градска част, където присъстващите на погребението се смесваха с обичайните привечер цикитерос[27]. Въпросът на Сарасола я изненада.

— Бихте ли ми описали обстоятелствата около смъртта на младши инспектор Ечайде?

Тя се замисли. Фактите се бяха появили в пресата, но зададен от човек, който се отличаваше с това, че е осведомен какво се случа в града във всеки момент, въпросът съдържаше някакъв подтекст.

— Ще ви ги опиша, ако преди това ми кажете защо се интересувате толкова от подробностите. Новината се разчу, а доколкото ми е известно, вие сте детайлно информиран за всичко ставащо в Памплона.

Той кимна утвърдително.

— Разбира се, четох вестниците, потърсих мнението и на някои „приятели“, но искам да знам какво мислите вие. Кой е убил младши инспектор Ечайде и защо?

Интересът на Сарасола подклаждаше нейния, въпреки че не беше склонна да споделя информация с него, преди да е сложил картите си на масата. Отклони поглед и отговори уклончиво.

— Всичко стана много бързо, разследването е още отворено за всякакви хипотези, освен това със сигурност знаете, че случаят е възложен на друг екип.

Свещеникът се подсмихна снизходително.

— Официално.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

— Искам да кажа, госпожо инспектор, че не вярвам да сте се оттеглили от разследването по-далеч от границата на чисто привидното.

— Откровено казано, отче, не знам откъде да започна.