Дар за бурята

— Сарасола, идеален свидетел, само дето, ако го заведете при съдията, ще отрече всичко, което ви е казал, следователно не разполагате с нищо.

— Нямам намерение да го водя при съдията, инспекторе, но тази информация несъмнено е ключова за разследването.

— Не съм съгласен — упорстваше Ириарте. — Тези случаи са приключени, предполагаемите убийци са мъртви. Не мога да разбера защо държите да превърнете един случай на кражба от гробището в епическа загадка. Кражбата на трупове е само посегателство срещу общественото здраве.

— Такъв ли е случаят според вас? Кражба от гробище? Забравихте ли колко мъка породи всичко това на майките, на семействата…?

Той наведе леко очи, но не отговори.

— Явно забравяте и това, че младши инспектор Ечайде беше убит, докато работеше по същия случай. Или ще ми кажете, че заради непреодолимата си колегиалност сте се съгласили с теорията на инспектор Клемос?

Ириарте вдигна глава и я погледна разярено. Очите му пламтяха, лицето му — също, беше се зачервил така, сякаш всеки момент щеше да получи удар.

Без да каже нищо, той напусна залата и влезе в кабинета си, трясвайки вратата след себе си.

— Да вървим, в Иганци ни чакат — каза Амая. — Мисля, че днес инспектор Ириарте няма да дойде с нас.

54

Един скъп джип спря зад полицейската кола пред входа на гробището. Стръмните стъпала отвеждаха посетителя по тясна пътека, смалена допълнително от гъстите храсти от двете ѝ страни, до вратата на малък параклис. Двама мъже и една жена стояха с отворени чадъри под недостатъчно широката стряха. Амая даде знак на Монтес да върви натам, а тя се върна към паркирания автомобил.

Йоланда Беруета спусна стъклото.

— Йоланда? Не знаех, че са ви изписали.

— Аз настоях. Вече съм много по-добре и престоят в болницата не ми се отразяваше добре. Ще ходя на превръзки — каза тя и вдигна бинтованата си ръка, която все още стряскаше погледа.

— Какво търсите тук?

Йоланда погледна към гробището.

— Вие знаете какво търся.

— Йоланда, не бива да стоите тук, би трябвало да сте в болницата или да си почивате вкъщи. Провървя ви, че съдията се съгласи да ви пусне под гаранция, вместо да ви вкара в затвора за това, което извършихте, но не предизвиквайте късмета си — каза тя, сочейки превръзките ѝ. — Всъщност във вашето състояние не бива да шофирате.

— Спрях лекарствата.

— Нямам предвид само тях… Шофирате с една ръка и гледате само с едното око…

— И какво ще направите? Ще ме арестувате ли?

— Може би точно това трябва да направя, за да ви попреча да се излагате на опасност… Приберете се вкъщи.

— Няма — отвърна твърдо тя. — Не можете да ми забраните да стоя тук.

Амая изпухтя и поклати глава.

— Права сте, но искам да се обадите на баща си и да го помолите да дойде да ви вземе. Ако ви видя на волана, ще се наложи да ви задържа.

Йоланда кимна в знак на съгласие.

Гробарите застанаха от двете страни на вече разчистената плоча и започнаха да я отместват.

Жената си бе научила предварително урока и каза на единия от тях.

— Нали ще влезете, както ви помолих, за да видите дали не е протекло вътре?

Мъжът постави стълбата с помощта на своя колега и заслиза надолу. Когато стигна дъното, жената отново се обади:

— От тук изглежда, че ковчегът на дъщеричката ми е бил преместен от мястото, на което го поставиха при погребението. Бихте ли погледнали дали всичко е наред?

Мъжът насочи лъча на фенерчето си към закопчалката на малкия ковчег и опипа крехкия механизъм.

— Според мен е отварян насила — каза той и повдигна капака, за да покаже, че ковчегът е празен.

Амая се обърна към жената, която гледаше в ямата; черният чадър над нея засенчваше лицето ѝ като частично затъмнение. Тя вдигна очи и тъжно каза:

— Не знам дали ще ми повярвате, но винаги съм го знаела, още от първия ден. Една майка знае тези неща.

Йоланда Беруета, която стоеше мълчаливо на благоразумно разстояние, потвърди думите ѝ с кимване.

Амая не се върна в управлението. Последното нещо, което желаеше, беше ново пререкание с Ириарте, а беше толкова изтощена, че почти не можеше да мисли. Монтес щеше да издири бившия съпруг на жената от Иганци и да го разпита. Още пътуваше, когато той ѝ се обади, за да ѝ обясни, че съпругът по случайност бил в командировка от предния ден, когато една чиновничка от кметството, негова братовчедка, му съобщила за ремонта на семейната гробница.