Декамерон

Риналдо напуснал съда смутен и объркан вследствие глупавото си начинание, а жена му весела и свободна, сякаш възкръснала от кладата, се прибрала у дома си със слава.

НОВЕЛА VIII

Фреско препоръчва на своята племенница да не се оглежда в огледалото, щом, както тя твърдяла, й било неприятно да гледа все противни хора около себе си.

Разказваната от Филострато новела отначало жегнала със срам сърцата на слушащите дами, белег за което била избилата по лицата им свенлива руменина; после те почнали да се споглеждат и подхилват и дослушали новелата, като едва се сдържали да не избухнат в смях. Когато Филострато завършил своя разказ, кралицата се обърнала към Емилия, заповядвайки й да продължи; дамата въздъхнала дълбоко, сякаш току-що се събуждала от дълбок сън, и рекла:

— Мили дами, аз ще изпълня нареждането на кралицата, но тъй като поради налегналите ме тежки мисли се намирах дълго време далеч оттук, моята новела ще бъде може би по-кратка от тая, дето щях да ви разкажа, ако присъствувах духом тук, заедно с вас; в нея става дума за глупавата заблуда на една девойка, която не се поправила и след шеговитата забележка на своя чичо, защото не била достатъчно умна, за да я разбере.

И така, някакъв човек, на име Фреско да Челатико, имал племенница, която наричали на галено Ческа; тя имала стройно тяло и красиво лице, макар то да не било от тия ангелски лица, дето понякога ни се случва да срещнем; въпреки това тя се смятала за толкова голяма хубавица, за такава благородница, че й станало навик никого и нищо да не харесва и нямало мъж или жена, за които да не каже лоша дума, без да гледа собствените си недостатъци; Ческа била толкова неприятна, непоносима и придирчива, че никой с нищо не можел да й угоди, а отгоре на всичко била толкова надменна, че дори и да би произхождала от рода на френските крале, пак прекалявала. Излезнела ли на улицата — само се мръщела, друго не правела, сякаш навсякъде й миришело на изгорени парцали, като че ли от всекиго, когото тя срещала и поглеждала, излизала воня.

Аз няма да споменавам другите й неприлични и неприятни постъпки, ще кажа само следното: един ден тя се прибрала в къщи и заварила там и Фреско; седнала до него и почнала да се глези, да пухти и да се цупи, поради което той я запитал: „Ческа, какво става? Днес е празник, а ти се прибра много рано. Защо?“ Продължавайки да се глези, тя отвърнала: „Вярно е, че се прибрах много рано; ама какво да правя, като си помисля, че в нашия град никога не е имало толкова много неприятни и непоносими мъже и жени, колкото ги има днес; няма човек, който да мине по улицата и да не ми е противен, сякаш срещам самото зло; аз мисля, че на тоя свят няма друга жена, която да не може да понася всички тия противни люде така, както аз не мога да ги търпя; та затова се и прибрах толкова рано — за да не ги гледам.“ Фреско пък не можел да понася презрителното отношение на своята племенница към другите, затуй й казал следното: „Дъще, щом като твърдиш, че не можеш да понасяш неприятните хора и искаш да си живееш весело, не се поглеждай в огледалото.“

Но тя — нали главата й била по-празна и от кратуна, въпреки че се мислела за умна като Соломон — разбрала остроумните слова на Фреско толкова, колкото би ги разбрал и един овен; затуй заявила, че ще продължи да се гледа в огледалото, както всички Други.

Така си останала глупава и все още е такава.

НОВЕЛА IX

Гуидо Кавалканти жегва с остроумен отговор неколцина флорентински благородници, които се опитват да го поставят натясно.

Когато кралицата разбрала, че Емилия е завършила своята новела и че оставало да разказват само тя и онзи, дето се ползувал с привилегията да говори последен, тя започнала така:

— Прелестни дами, днес вие ме изпреварихте и ми отнехте най-малко две от новелите, измежду които се канех да подбера една, за да я предложа на вашето внимание; но все пак и аз имам какво да ви кажа — една новела, завършваща с дълбока и остроумна мисъл, каквато досега още може би не е казвана.