Декамерон

И наредил да заплатят на стопанина на странноприемницата, където бил отседнал Бергамино, а него облякъл в една от най-разкошните си дрехи, дал му кон и пари и оставил на него да реши дали да си върви, или да остане.

НОВЕЛА VIII

Гулиелмо Борсиере ловко изобличава в скъперничество месер Ермино дей Грималди.

До Филострато седяла Лаурета; като стихнали хвалебствията за находчивостта на Бергамино, тя, знаейки, че е неин ред да разказва, започнала, без да чака покана:

— Мили мои дружки, предишната новела ме подсети да ви разкажа как друг придворен смехотворец успял по подобен начин, и то не без успех, да изобличи алчността на един много богат търговец; и макар по съдържание тази новела да прилича твърде много на предишната, тя ще ви достави не по-малко удоволствие, особено ако вземете предвид благоприятния й завършек.

И така, преди много години живял в Генуа мъж от именит род, на име месер Ермино дей Грималди; както всички смятали, по своето богатство Ермино дей Грималди — а той притежавал огромни имения и много пари — далеч превъзхождал и най-богатите по онова време люде в Италия; но ако по богатство надминавал всички италианци, той нямал равен на себе си сред скъперниците и бедняците в цял свят както по своето скъперничество, така и по оскъдицата, в която живеел. Той не само не развързвал кесията си да почете другите, но и сам — противно на обичая на генуезците, люде, свикнали да се обличат богато, — за да не харчи, се подлагал на големи лишения във всичко — и в ядене, и в пиене, и в облеклото. Поради това — и то не без основание — фамилното му име Грималди се забравило и всички го наричали месер Ермино Скъперника.

Случило се така, че по времето, когато той умножавал богатството си, без да харчи нито стотинка, в Генуа пристигнал един находчив придворен смехотворец на име Гулиелмо Борсиере; той бил възпитан и сладкодумен човек и не приличал ни най-малко на днешните си събратя, които (за голям срам на покварените и достойни за порицание люде, дето днес искат да бъдат смятани и наричани благородници) би трябвало по-скоро да се наричат магарета, отгледани в блатото на най-голямата човешка низост, а не из дворовете. На времето придворните комедианти се занимавали и полагали усилия да помиряват благородниците, когато между тях възниквали войни или разпри, уреждали брачни, родствени или дружески връзки или ободрявали с весели и игриви слова падналите духом, развличали придворните или пък с остри упреци — подобно на бащи — бичували недостатъците на порочните хора, и при това срещу незначително възнаграждение; днес обаче те се стремят да прекарват времето си, разнасяйки злословия и клюки, сеейки раздори и разказвайки разни мръсотии и непристойни неща и което е още по-лошо, вършат всичко това пред хората, като си приписват един другиму всичко най-лошо, най-срамно и най-долно, без оглед на това дали е вярно, или не, и с лицемерни ласкателства въвличат почтените люде в недостойни и мръсни дела. А жалките и безнравствени благородници оказват най-голямо предпочитание (като го възнаграждават най-щедро) към оногова измежду тях, който говори и постъпва най-гнусно; това е голям, достоен за порицание срам за нашето време и е очевидно доказателство, че отдалечавайки се от нас, добродетелите са изоставили клетите люде в блатото на пороците.

Но нека се върна към онова, с което започнах и от което моето справедливо негодувание ме отклони повече, отколкото предполагах.

И така, искам да кажа, че споменатият Гулиелмо бил посрещнат радушно, с най-големи почести от първенците на Генуа. След като прекарал няколко дни в града и чул какви ли не приказки за скъперничеството на месер Ермино и за нищетата, в която живеел, той пожелал да го види. Месер Ермино бил чувал, че Гулиелмо Борсиере е почтен и уважаван човек, и тъй като — въпреки своето скъперничество — все пак бил запазил у себе си искрица благородство, посрещнал го с най-приятелски слова и с усмивка на уста. Месер Ермино повел с него оживен разговор по различни въпроси и както беседвали, отвел Гулиелмо и дошлите с него генуезци към новия си красив дом, който бил накарал да построят; след като ги развел навсякъде, той запитал Гулиелмо: „Месер Гулиелмо, вие много сте видели и много чули; бихте ли могли да ми подскажете нещо, което досега не е виждано и което аз бих могъл да наредя да изпишат в залата на тоя мой дом?“

Като чул тия не на място казани слова, Гулиелмо отвърнал: „Месер, мисля, че трудно бих могъл да ви посоча нещо наистина невиждано освен кихавица или нещо подобно; в замяна на това обаче, ако желаете, бих могъл да ви насоча към нещо, което вие навярно никога не сте виждали.“ Месер Ермино възкликнал: „Моля ви, кажете! Какво е то?“ Той и не очаквал, че Гулиелмо ще му отговори така, както отвърнал. Защото Гулиелмо казал: „Наредете да напишат: «Благородство».“ Като чул тия думи, месер Ермино изведнъж изпитал такъв срам, че настроението му се променило почти коренно в сравнение с това, каквото било до този миг.