Декамерон

Като видял, че думите на дойната съвпадат с разказа на пратеника, Гаспарино започнал да се отнася с доверие към това, което слушал, но понеже бил много хитър човек, той използувал и други начини, за да се осведоми по-подробно за цялата работа. И като се натъквал на все повече обстоятелства, които го убеждавали в достоверността на новината, той се засрамил, задето се отнасял така недостойно с момчето, и като възмездие за своето държане дал му за жена дъщеря си — единайсетгодишна красавица, и голяма зестра, защото знаел много добре кой е Аригето и какво представлява. След устроеното по този случай голямо празненство той се качил на една голяма галера заедно с момчето, дъщеря си, пратеника на Курадо и дойната и пристигнал в Леричи; там бил посрещнат от Курадо, а после всички отишли в един от близките замъци, където било приготвено голямо празненство. А как се радвала майката, щом видяла отново сина си, каква била радостта на двамата братя и на тях тримата заедно, когато се събрали отново с вярната дойка, и колко сърдечно те всички приели месер Гаспарино и дъщеря му, каква почит той самият изразил към всички и как всички почели Курадо, жена му, челядта и приятелите му — всичко това не може да се изрази с думи, затова, скъпи мои дами, оставям на вас самите да си го представите.

А за да бъде радостта най-пълна, господ-бог, който, рече ли да дарява, прави го най-щедро, благоволил да добави към всичко това и радостната вест, че Аригето Капече е жив и здрав. Станало така, че в самия разгар на тържеството, когато гостите — и мъже, и жени, били насядали около трапезите и не били довършили още първото блюдо, пристигнал пратеникът, дето бил изпратен в Сицилия. Между другото той разказал, че Аригето бил хвърлен в затвора от крал Карло, но когато в града избухнало въстанието против краля, народът се втурнал бясно към затвора, избил стражите, освободил Аригето и го провъзгласил за свой вожд (пали бил заклет враг на крал Карло), а той ги повел да гонят и бият французите. С това Аригето си спечелил височайшото благоволение на крал Пиетро, който му възвърнал всичките владения и титли, поради което Аригето сега заемал висока длъжност и имал добро положение; пратеникът добавил, че Аригето го приел с най-големи почести и се зарадвал неизмеримо много за жена си и за сина си, за които не бил чувал нищо, откакто бил хвърлен в затвора; освен това той изпратил за тях един бързоходен кораб с неколцина благородни люде, които пристигали след него.

Пратеникът бил посрещнат и изслушан с най-голяма радост и въодушевление, а Курадо и неколцина негови приятели станали и тръгнали да посрещнат благородните люде, дошли да вземат мадона Беритола и Джуфреди; приветствували ги най-радушно и ги отвели на пиршеството, което не било стигнало и до средата. Тук и Беритола, и Джуфреди, пък и всички останали ги приели с нечувана радост, а те, преди да седнат на трапезата, поздравили от името на Аригето и благодарили, както най-добре знаели и можели, на Курадо и жена му за почитта, оказана на съпругата и на сина на Аригето, като известили, че той поставя и себе си, и всичко, което е в негова власт, на разположение на домакините. После се обърнали към месер Гаспарино, чиито заслуги били съвсем неочаквани, и изказали пълната си увереност, че когато Аригето узнае какво е направил той за Скачато, и нему ще бъде отдадена такава, дори още по-голяма благодарност. След това седнали да пируват весело на празненството заедно с младоженците. И не само този ден продължили празненствата, които Курадо уредил за своя зет и за другите си роднини и приятели; те продължили и през следващите дни.

Когато най-сетне празненствата стихнали и мадона Беритола, Джуфреди и останалите решили, че е време да тръгват, качили се на бързоходния кораб заедно със Спина и потеглили, съпроводени от сълзите на Курадо, жена му и месер Гаспарино; и тъй като вятърът бил попътен, скоро пристигнали в Сицилия. Там, в Палермо, Аригето посрещнал всички — и синовете си, и дамите, с такава радост, че не би могла да се опише. Казват, че те живели там дълго и щастливо, споменавайки с благодарност Господа Бога за сторената им добрина.

НОВЕЛА VII

Султанът на Вавилония изпраща една от дъщерите си за жена на владетеля на Гарбо; по различни причини за четири години тя преминава от място на място през ръцете на деветима мъже. Когато най-сетне се завръща девствена при баща си, отново бива изпроводена за жена на владетеля на Гарбо, съгласно първоначалните му намерения.

Ако Емилия била продължила още малко своята новела, навярно младите дами щели да се разплачат от състраданието, което събудили у тях патилата на мадона Беритола. Но понеже разказът свършил, кралицата пожелала Панфило да продължи, като разкаже своята новела. Момъкът, който бил извънредно послушен, започнал така: