Десетата зала

Изпитваше силно желание да удари отново, да забие юмрук в изцапаната с кръв стена, но когато сви пръсти, си спомни, че идеята е лоша. Порязаният му пръст се беше инфектирал и подул, по опакото на дланта му се бяха появили червени ивици. Нямаше нито време, нито желание да търси доктор. Един от студентите имаше останал еритромицин от лечението на белодробно възпаление и Люк от няколко дни караше на хапчета. Отпусна болезнения си юмрук и предпочете да изрита стола.

Колкото до Сара, дори да беше кроил някакви планове да започне отново с нея, вече се бе отказал, беше ги забравил или пък изобщо не ги бе имал. Не можеше да си спомни кое точно.

Тя се беше отдръпнала, за да му даде пространство, и не го насилваше да се справи със загубата си. Колкото повече се затваряше той, толкова повече тя се оживяваше, щураше се наоколо, безпокоеше се с Джеръми и Пиер за здравето и състоянието му. Имаше известна представа за клиничната депресия.

На времето той я беше докарал до такава.

Есенната вечер бе студена и караше хората да се присламчат към огъня по същия начин, по който са го правели и праисторическите им предшественици. Люк сметна за необходимо да се обърне за последен път към групата, макар никак да не му беше до речи.

Благодари им за неуморната им работа и изреди машинално списъка на постигнатото. Бяха картографирали точно целия комплекс от първата до десетата зала. Бяха фотографирали всеки квадратен сантиметър. Разполагаха с първата радиовъглеродна дата от очертанието на един от бизоните и тя потвърждаваше предположението, че изображенията са създадени преди трийсет хиляди години. Бяха започнали да разбират геологичните сили, довели до образуването на пещерата. Бяха направили сондажи в Зала 1 и Зала 10. В Зала 1 бяха открили следи от огнище, множество кости на северен елен и свидетелства за дълго обитаване край входа на пещерата. В Зала 10 намериха още ориняшки оръдия и кремъчни остриета, великолепната статуетка от слонова кост и най-важното — част от пръст на човешко дете. Макар това да бе единствената човешка кост, която бяха изкопали, находката беше истинско чудо и щеше да бъде анализирана през зимата. Не каза нищо за събирането на растенията и за експериментите в кухнята. Засега не бе нужно да научават за тези странични занимания.

Накрая напомни на всички, че това не е краят, а началото. Вече бяха налице средствата за още три сезона и щяха да се срещнат отново напролет и да сравнят резултатите, до които бяха стигнали дотогава. Предположи, че ще се събират при пещерата Руак и след години, когато са стари и побелели, при което Крейг Морисън изграчи с шотландския си акцент, че някои вече са стари и побелели, благодаря!

После Люк вдигна чаша в памет на Зви Алон и Юг Пино и помоли всички да внимават по пътя към дома.

Екипът продължи да пие и бъбри до късно вечерта, но Люк се оттегли в караваната си. Сара търсеше повод да иде при него. Провери имейла си и го намери.

— Здрасти — нежно подхвърли тя, когато отвори вратата. — Нещо против малко компания?

— Разбира се, заповядай.

Фенерът вътре едва мъждукаше. Люк не четеше, нито пиеше. Като че ли просто седеше и се взираше в нищото.

— Наистина се безпокоя за теб — рече тя. — Всички се безпокоим.

— Добре съм.

— Не, не си добре. Може би няма да е зле да се видиш с някой специалист, когато се върнеш в Бордо?

— Какво, с психиатър ли? Шегуваш се.

— Не се шегувам. Много неща ти се струпаха.

— Казах, че съм добре! — повиши тон той. Но после видя, че устата й потрепва, и продължи по-меко:

— Виж, щом се върна в университета и вляза в обичайния си ритъм, всичко ще стане точно като дъжда, както казват англичаните. Наистина. И благодаря за загрижеността.

Сара извади и двамата от неловкото положение с новината:

— Преди малко получих имейл от Фред Прентис, моя човек в „Плантадженетикс“. Готови са с анализа.

— И?

— Изглежда са доста развълнувани, но не иска да казва нищо по пощата — твърди, че имало проблеми с интелектуалната собственост и патентните права, които трябвало да се изяснят. Иска лично да идем в Кембридж.

— Кога?

— Предложи още в понеделник. Ще дойдеш ли с мен?

— Трябва да приключа разкопките.

— Пиер, Джеръми и останалите ще се справят. Мисля, че трябва да дойдеш. Ще ти се отрази добре.

Люк успя да се изкиска.

— Ако трябва да избирам между психиатър и пътуване до Англия, съгласен съм.

Вместо да заспи, Люк наруши собственото си правило и отиде за последен път в пещерата.

Привилегиите на ръководителя, помисли си той.

Докато се спускаше по стълбата в тъмното и миньорската му каска осветяваше отвесната скала, за миг си представи как Зви се подхлъзва и полита надолу към смъртта, но пропъди видението и продължи.

На корниза облече комбинезона в тъмното, отключи тежката врата и натисна копчето. Халогенните лампи правеха пещерата ярка и сурова, така различна от начина, по който е изглеждала през праисторията.

Бавно тръгна навътре към любимото си място — десетата зала. Прилепите вече се бяха напълно изнесли и сега пещерата бе наистина тиха.