Дивергенти

- Албърт? - повтарям. - О, Ал ли? Да, познавам го.

- Знаеш ли къде можем да го открием? - продължава тя, посочвайки един мъж зад себе си. Той е висок и широкопле-щест като скала. Бащата на Ал, очевидно.

- Съжалявам, но не съм го виждала тази сутрин. Може би трябва да го потърсите горе - и аз посочвам стъкления покрив над главите ни.

- Божичко! - простенва майката на Ал, веейки си с ръка пред лицето. - Как не ми се катери пак нагоре! Едва не получих пристъп на паника, докато се спусках насам. Защо няма парапети покрай тия пътеки? Да не би всички да са откачили?

Усмихвам се едва-едва. Преди седмица този въпрос щеше да ми се стори обиден, но напоследък прекарвам доста време с трансферите от кастата на Прямите и тяхната нетактичност вече не ме изненадва.

- Чак пък откачени - не - отговарям. - Виж, смели - да. Ако го срещна, ще му кажа, че го търсите.

Забелязвам, че и майка ми се усмихва крадешком. Тя не се държи като някои от родителите на трансфери - с проточен врат и ококорени очи да оглежда стените на Ямата, нейния покрив, бездната. Но тя, разбира се, не е любопитна - тя е Аскет. Любопитството й е чуждо.

Представям Уил и Кристина на майка си, а Кристина ме запознава със сестра си и майка си. Но когато Уил на свой ред ме представя на по-голямата си сестра, Кара, тя ми хвърля поглед, който би попарил всяко растение и не протяга ръка да се здрависаме. После измерва майка ми със свирепи очи.

- Не мога да повярвам, че дружиш с някои от тях, Уил! -казва.

Майка ми свива устни, но - естествено - нищо не отговаря.

- Кара - свива вежди Уил, - няма нужда да се държиш грубо!

- О, сигурно е така. Имаш ли представа коя е тя изобщо? - Тя сочи майка ми. - Съпруга е на член на съвета. На всичкото отгоре ръководи доброволческа агенция, която помага на безкастобшпе. Да не мислиш, че не знам как трупаш запаси, които раздаваш тайно само на собствената си каста, докато ние от месец не сме виждали прясна храна, а?! Храна за безкастовите, как ли пък не!

- Съжалявам, но мисля, че сте в грешка - казва майка.

- Да, бе, в грешка! - озъбва се Кара. - Няма съмнение, че вие сте точно това, за което се представяте. Каста от щастливи късметлии, които правят само добрини и нямат капчица егоистични подбуди. Нищо повече!

- Я не дръж такъв тон на майка ми! - намесвам се с пламнало лице и свивам юмруци. - Още една дума и, кълна се, ще ти счупя носа.

- Разкарай се, Трис! - обажда се Уил. - Не можеш да удариш сестра ми.

- О, така ли мислиш? - вдигам вежди.

- Да, точно така. - Майка ме докосва по рамото. - Хайде, Беатрис! Нали не искаме да притесняваме сестрата на твоя приятел?

Тонът й е любезен, но докато ме тегли настрана, тя така силно стиска ръката ми, че ми идва да завия от болка. Крачи бързо пред мен, устремена към столовата. Малко преди да стигне дотам обаче, прави рязък завой наляво и тръгва по един от неосветените коридори, който още не съм успяла да проуча.

- Мамо? - обаждам се. - Мамо, знаеш ли накъде вървиш?

Тя се заковава пред една заключена врата и се надига на пръсти, надничайки в основата на синя лампа, която виси от тавана. След няколко секунди кима доволно и пак се обръща към мен.

- Както казах, никакви въпроси за мен. Сериозно говоря. Кажи ми как се чувстваш наистина, Беатрис? Как минаха схватките? На кое място си в класирането?

- Класиране ли? - питам. - И знаеш, че съм се била? Известно ти е, че предстои класиране?

- Не е кой знае каква тайна как протича инициацията при Безстрашните.

Представа нямам дали лесно може да се открие какво включва инициацията за някоя от кастите, но подозирам, че не е чак толкова лесно. Карай по-бавно, казвам си.

- Почти на опашката съм, мамо.

- Хубаво - кима тя. - Гледай обаче да не оставаш най-накрая. А сега нещо много важно, Беатрис: какво показа тестът за наклонностите при теб?

Предупреждението на Тори проблясва в главата ми. „Не казвай на никого!" Редно е да кажа, че резултатът ме е определил като една от Аскетите, защото Тори така го записа в системата.

Поглеждам майка си в очите, които са бледозелени, об-рамчени с тъмната завеса на ресниците. Около устата й са се очертали две бръчки, но иначе изглежда млада за възрастта си. Бръчките се очертават още по-ясно, когато си тананика. Обикновено го прави, докато мие чиниите.

Това е моята майка.

Мога да й се доверя.

- Резултатите не са категорични - казвам меко.

- Така си и знаех! - въздъхва тя. - Много деца, отгледани от Аскетите, получават подобен резултат. Не можем да си обясним причината. Но ти трябва много да внимаваш по време на следващата степен от инициацията, Беат-рис. Гледай да си винаги някъде по средата в класирането, независимо какво правите. Не привличай внимание върху себе си. Разбираш ли какво ти казвам?

- Мамо, какво става?

- Не ме е грижа коя каста си избрала - казва тя, обгръщайки с шепи бузите ми. - Аз съм ти майка и искам да те предпазя.

- Правиш го, защото съм... - понечвам да кажа, но тя слага ръка върху устата ми.- Не произнасяй тази дума! - просъсква. - Никога!Значи Тори е била права. Опасно е да си един от Ди-