— От процеса излиза, че лекарят и вдовицата са врагове. Това им е прикритието. Според мен, Ласитър, очаква се да загубиш. Всъщност няма значение. Ако загубиш, застрахователната компания ще й плати, а тя вероятно ще му даде половината. Може и всичко да му даде. От завещанието печели куп пари. А ако заседателите определят по-голямо обезщетение, няма страшно за него, защото тя ще си трае.
Седях и я гледах умно.
— Убийство и застрахователна измама. Нямаш доказателства. И освен това не ти вярвам.
— Да, разбирам — каза тя. — Не си лошо момче, Ласитър. Просто нямаш бързина за нападател, пък и не спадаш към най-схватливите.
5
Съдебният лекар
Чарли Ригс се изправи на подиума с широка усмивка. От задния му джоб стърчеше пластмасов модел на гръбначен стълб. Само като го видях и ми стана по-леко. Рошави прошарени мустаци и брада, искрящи от мъдрост и опит очи, кафяво вълнено сако, което би изглеждало по-уместно в библиотеката на някой колеж, отколкото в нашия модерно разпуснат град. Надежден човек. Все едно, че бях викнал за свидетел Уолтър Кронкайт.
По служба бе идвал в съда стотици пъти и изобщо не се смути, докато сядаше. Преметна крак върху крак, разкривайки сбръчкани чорапи и бели прасци. Дъхна върху очилата си и ги избърса с края на вратовръзката. После ги сложи на малкия нос, почти невидим сред гъстата растителност по лицето му. Най-сетне Чарли Ригс кимна. Беше готов.
— Моля, съобщете на съдебните заседатели името и професията си — казах аз.
— Чарлс У. Ригс, дипломиран патолог, областен съдебен лекар в течение на двайсет и осем години, а днес — жизнерадостен пенсионер.
— Кажете ни, доктор Ригс, какви са задълженията на съдебния лекар?
Дан Сефало скочи на крака.
— Възразявам! Доктор Ригс е пенсионер. Не би могъл да коментира задълженията на днешните съдебни лекари.
Отдавна не бях чувал толкова дребнаво заяждане, но тъй като беше първо за деня знаех много добре какъв ще е резултатът.
— Подкрепя се — заяви съдията Ленард, докато разгръщаше спортните страници и търсеше резултатите от конните състезания.
Хрумна ми нова идея.
— Дайте да започнем така, доктор Ригс: що е съдебен лекар?
— Ами, в добрата стара Англия са ги наричали „коронъри“. Сведения за тях срещаме още през 1194 година. Били са част от съдебната система — наполовина съдии, наполовина събирачи на данъци. Всеки коронър е бил custus placitorum corone, тоест пазител на исковете на короната. Ако някой бъдел осъден за престъпление, коронърът имал грижата имуществото му да стане собственост на краля.
Сефало го гледаше отегчено, съдията изобщо не слушаше, но съдебните заседатели бяха омаяни от брадатия стар лекар. Винаги е така. Онова, което изглежда банално за адвокатите и съдиите, очарова заседателите.
— По-късно коронърите били натоварени и със задължението да водят разследване за причините на смъртта. Шерифът събирал доброволни съдебни заседатели, почти като вас тук.
Ригс се усмихна към ложата и насреща му едновременно цъфнаха шест усмивки. Харесваха го. Половината битка беше спечелена.
— Съдебните заседатели трябвало да решат дали смъртта е била
Заседателите закимаха, поласкани, че този мъдър старец отделя от времето си, за да им изнесе урок по история.
— Още по-късно коронърите започнали да събират сведения колко смъртни случаи са причинени от дадена болест. Понякога сядам вечер с чаша бренди и препрочитам записите на коронърите от тринайсети век. Удивително, колко много неща можем да научим от тях. Но така или иначе, работата на коронъра, както и на днешния му наследник, съдебния лекар, е да определи причината за смъртта. Девизът ни гласи: „Говорим вместо мъртвите, за да опазим живите“.
— И как се определя причината за смъртта? — запитах аз.
Чарли Ригс побутна с палец очилата си по-нагоре.
— Чрез физически и медицински преглед, с помощта на различни измервателни прибори, газова хроматография, електронна микроскопия. Използват се постиженията на токсикологията, фармакологията, радиологията, патологията. Естествено най-много узнаваме при аутопсията.
— Може ли да се каже, че сте определял причината за смъртта в множество случаи?
— Хиляди. Повече от двайсет години правех по петстотин аутопсии годишно, без да броя тези, на които само съм присъствал.
— Можете ли да ни разкажете за своите методи, за някои от най-интересните случаи?
Дан Сефало стовари длан върху масата на ищеца и скочи. Десният крачол на панталона му беше пъхнат в чорапа, левият се влачеше по земята и от маншета стърчаха протрити нишки.
— Възразявам — уморено изрече той. — Историята на някакъв си пенсионер не представлява интерес за съда.
Обиждаше Ригс на възраст. Надявах се двамата по-стари заседатели да са чули добре.