Дом на пръст и кръв

— В името на горящия Солас — промълви вещицата и болката мигновено секна.

Все едно някой натисна копче. Стана толкова внезапно, че Брайс извърна поглед от Хънт и погледна тялото си, кръвта по него, отворената рана. Сигурно щеше да изгуби съзнание, виждайки петнайсетсантиметров разрез в бедрото си, ако не беше видяла и нещото, което вещицата държеше с пинсети. Приличаше на червей.

— Ако магията ми не я стабилизираше, отровата щеше да е в течно състояние — обясни вещицата, пренасяйки внимателно прозрачния гърчещ се червей на черни петънца към стъкленицата.

Отровата мърдаше като живо същество, докато вещицата — чиято магия още жужеше — я затваряше в стъкленицата. Вътре се превърна в локва, която продължи да пулсира. Сякаш търсеше начин да излезе.

— Ще почистя раната и ще я затворя, а после тестваме отровата — обясни вещицата.

Брайс кимна, въпреки че почти не я чу. Не чуваше нищо друго, освен думите на Хънт. С теб съм.

Пръстите й се свиха около неговите. И тя позволи на очите си да му кажат всичко, което съдраното й гърло не можеше. И аз съм с теб.

След трийсетина минути Брайс вече седеше, обгърната от ръката и крилото на Хънт, и двамата гледаха как светлата сияеща магия на вещицата обвива локвичката отрова на дъното на стъкленицата и я източва в тънка нишка.

— Съзнавам, че методите ми на изследване не могат да се опишат като медицински експеримент — отбеляза тя.

Вдигна капачето на прозрачна пластмасова кутийка, в която имаше най-обикновено бяло хапче, и пусна нишката отрова вътре. Тя се зарея над него като копринена лента, носена от вятъра, а вещицата затвори капака.

— На улицата се продава много по-силен вариант на това — обясни, — но искам да проверя дали дозата от лечебната ми магия, достатъчна да задържи отровата и да се слее с нея, е достатъчна и като противосредство срещу синта.

Вещицата спусна внимателно пропитата с магия отрова върху таблетката. Тя изчезна мигновено, всмукана от бялата субстанция. Лицето на вещицата обаче остана все така сбърчено в концентрация. Сякаш се съсредоточаваше върху случващото се вътре в хапчето.

Брайс попита:

— Значи магията ви сега стабилизира отровата в хапчето? И предотвратява действието на синта?

— В общи линии — потвърди отнесено вещицата, насочила вниманието си към случващото се в кутийката. — Но е нужна почти цялата ми концентрация, за да я задържа достатъчно стабилна. Затова търся начин да извадя себе си от уравнението, така че всеки да може да я използва без мое присъствие.

Брайс се умълча, позволявайки на вещицата да работи спокойно.

Нищо не се случваше. Хапчето просто си стоеше в кутийката.

Изниза се минута. Две. Но точно преди третата…

Хапчето започна да посивява. И накрая рухна на микроскопични прашинки, които бързо се разпаднаха. От хапчето не остана нищо.

Хънт пръв наруши тишината:

— Получи ли се?

Вещицата примига, загледана в празната кутийка.

— Така изглежда. — Тя се обърна към Брайс. Челото й лъщеше от пот. — Ще ми се да продължа с експериментите, но като приключа, мога да ти изпратя малко от отровата в шишенце. Някои хора държат да си запазят спомен от изпитанията.

Брайс кимна умислено. И осъзна, че няма никаква представа какво да прави оттук нататък.

62

Джесиба не възрази, когато Брайс я помоли да я освободи от работа до края на деня. Просто настоя да се яви в галерията рано сутринта, иначе щяла да я превърне в магаре.

Хънт я върна по въздух от кабинета на медвещицата и дори я пренесе надолу по стълбището от покрива до апартамента й. Внесе я през вратата, остави я на дивана и легна до нея.

Брайс можеше да стои сгушена в топлото му тяло чак до вечерта.

Телефонът му иззвъня тъкмо когато й приготвяше обяд.

— Здравей, Мика.

Дори от другия край на стаята Брайс чу студения красив глас на архангела.

— Ела в кабинета ми. Веднага. Доведи Брайс Куинлан.

Докато обличаше бойния си костюм и събираше шлема и оръжията си, Хънт обмисляше дали да не каже на Брайс да хване някой влак и да се омете от града. Знаеше, че срещата с Мика няма да е приятна.

Тя куцаше и раната й още беше прясна, затова Хънт й изрови свободно долнище и й помогна да го обуе. Беше си записала час за контролен преглед след месец и чак сега му хрумваше, че може тогава да не присъства.

Или защото случаят щеше да е вече разрешен, или заради онова, което предстоеше да се случи в Комициума.

Брайс понечи да тръгне към вратата, но Хънт я грабна на ръце, изнесе я от апартамента и излетя с нея. Почти не говореха. Имаше ли смисъл от думи след събитията от сутринта? Кратката му целувка казваше достатъчно. И светлината, която можеше да се закълне, че видя в очите й, като се отдръпна от нея.

Бяха прекрачили граница, от която вече нямаше връщане назад.

Хънт кацна на една от терасите по кулата на губернатора — централната от общо петте на Комициума. Коридорът пред кабинета му, който обикновено гъмжеше от посетители, сега пустееше. Лош знак. Хънт понесе Брайс към вратата. Ако всички бяха избягали или Мика им беше наредил да опразнят коридора…

Ако срещнеше Сандриел, ако тя видеше, че Брайс е ранена.