Дом на пръст и кръв

— Ще слезе всеки… — Вратата се отвори със замах. Очите на Хънт проблеснаха. — Момент.

Сабин не изглеждаше много по-възрастна от Брайс Куинлан с финото си лице и дългата сребристоруса коса, но в сините й очи гореше яростта на безсмъртен.

— Къде е тази нечистокръвна курва. — Процеди през зъби секунда преди да види Брайс през прозореца. — Ще я убия.

Исая разпери едното си бяло крило, заприщвайки пътя й обратно през вратата и към стаята за разпити на няколко стъпки вляво от нея.

Хънт зае небрежна позиция от другата й страна. По кокалчетата на пръстите му танцуваха светкавици. Скромно показно на силата, която Исая бе виждал да отприщва срещу враговете им: светкавици, способни да разрушат цяла сграда.

И обикновените ангели, и архангелите владееха разновидности на една и съща сила: дъжд, бури, понякога дори торнадо — Исая например можеше да призове вятър, достатъчно силен да отблъсне набега на вражеска войска, но никой в историята на ангелите не бе имал умението да подчинява светкавици на волята си. Нито толкова мощ, че да ги направи унищожителни. Тази дарба беше благословията и проклятието на Хънт.

Исая пусна лек студен ветрец през копринените коси на Сабин до Хънт.

Двамата открай време се сработваха добре — Мика го знаеше, когато преди две години сложи Хънт в отряда на Исая, въпреки преплетените тръни, татуирани над веждите и на двамата. Тъмната коса на Хънт скриваше по-голямата част от символа, но не и тънката черна лента през челото му.

Исая почти не си спомняше как бе изглеждал приятелят му, преди пангерските вещици да го бележат, влагайки дяволските си заклинания в мастилото, за да не забрави никога злодеянията си и магията им да заприщва по-голямата част от силата му.

Наричаха лентата ореол — подигравка с божествените аури, с които ранните човеци изобразявали някога ангелите.

Имаше същата и на челото на Исая, и на челата на почти двете хиляди ангели, въстанали с наивна храброст заради идеалите си преди две столетия.

Астерите създали ангелите като свои съвършени войници и верни слуги. В началото надарените с огромни сили ангели ценели ролята си в света. Докато не се появил Шахар, архангелът, когото нарекли Дневната звезда. Хънт и останалите полетели в елитния 18-и легион на Шахар.

Бунтът им се провалил — но човеците подеха свой преди четирийсет години. С различна кауза, с различна раса бойци, но с почти същите възгледи: Републиката беше враг на народа, стриктните йерархии — абсолютна глупост.

Когато човешките бунтовници започнаха своята война, някой от тези идиоти трябваше да попита Разгромения легион как точно се е провалил техният бунт, състоял се дълго преди те да се родят. Исая определено можеше да им даде някоя и друга препоръка какво да не правят. И да ги просветли относно последствията.

Защото ангелите нямаше как да скрият и втората си татуировка — тази на десните си китки.

SPQM.

Тези букви присъстваха на всеки флаг и официален документ на Републиката — оградени със седем звезди, — и на китката на всяко същество, притежавано от нея. Дори Исая да отсечеше ръката си, новата, която щеше да му порасне, щеше да носи същия символ. Толкова могъща беше силата на вещерското мастило.

Съдба, по-лоша от смъртта: да се превърнеш във вечен слуга на онези, които си опитал да свалиш от власт.

Решил да спаси Сабин от похватите на Хънт, Исая попита деликатно:

— Разбирам, че скърбиш, Сабин, но защо искаш да убиеш Брайс?

Сабин изръмжа, сочейки момичето:

— Тя е взела меча й. Тази самозвана вълчица е взела меча на Даника. Сигурна съм. Не е в апартамента. Мечът е мой.

Исая беше запознат с тези подробности: семейната реликва на рода Фендир липсваше. Но нищо не говореше, че Брайс Куинлан я е взела.

— Какво общо има мечът със смъртта на дъщеря ти?

Гняв и печал воюваха по свирепото лице. Сабин поклати глава и вместо да отговори на въпроса му, каза:

— Даника все се забъркваше в неприятности. Просто не можеше да си държи устата затворена покрай враговете си. И вижте какво я сполетя. Онази глупава малка кучка там още диша, а Даника е мъртва. — Гласът й почти пресекна. — Даника трябваше да внимава.

— Да внимава за какво? — попита малко по-тактично Хънт.

— За всичко — озъби му се Сабин и пак разклати глава, сякаш се отърсваше от скръбта. — На първо място — за развратната си съквартирантка. — Тя се завъртя към Исая, превзета от ярост. — Кажи ми всичко.

Хънт се обади с равен тон:

— Не е длъжен да ти казва каквото и да било, Фендир.

Като командир на 33-ти имперски легион Исая заемаше равен на нейния пост: двамата присъстваха на едни и същи съвещания и отговаряха пред главнокомандващите в собствените си отряди и Домове.

Сабин се извърна към Хънт и кучешките й зъби се удължиха.

— На теб ли говоря, Аталар?

Очите на Хънт просветнаха. Исая извади телефона си и записа нещо, намесвайки се със спокоен тон:

— Пълните доклади още не са пристигнали. Всеки момент очакваме Виктория, която ще проведе разпита на госпожица Куинлан.

— Аз ще говоря с нея — процеди Сабин, свивайки пръсти, сякаш се готвеше да изтръгне гръкляна на Хънт.