Дом на пръст и кръв

Въздъхна дълбоко, и още веднъж, и още веднъж.

Щеше да намери извършителя. Заради Даника, заради глутницата „Дяволи“. За тях беше готова на всичко.

Отключи телефона си отново и записа групово съобщение до Хвойна и Фурия. Не че Фурия някога й отговаряше — разговорът обикновено беше диалог между Брайс и Хвойна. Беше написала съобщението си едва до половината — Филип Бригс не е убил Даника. Убийствата започват отново и аз…, — когато го изтри. Мика й беше заповядал да не разгласява новината, а ако следяха телефона й. Не биваше да рискува да я отстранят от разследването.

Пък и Фурия сигурно вече знаеше. А фактът, че така наречената й приятелка не й беше съобщила още. Брайс отблъсна мисълта. Щеше да каже лично на Хвойна. Ако Мика беше прав и наистина имаше връзка между Брайс и избора на жертви, не биваше да оставя Хвойна в неведение. Не искаше да загуби никого повече.

Погледна към затворената желязна врата. Потри дълбоката болка в крака си и се изправи.

Тишината извървя с нея целия път към долния етаж.

14

Рун Данаан застана пред високите дъбови врати към кабинета на баща си и пое окуражителна, успокоителна глътка въздух.

Сърцето му не препускаше така заради трийсетте пресечки, които беше пробягал от неофициалния си офис над долнопробния бар на Стария площад до внушителната мраморна вила на баща си в сърцето на Пет рози. Той въздъхна отново и почука на вратата.

От опит знаеше, че не е разумно просто да нахлуе.

— Влез.

Студеният мъжки глас се просмука през вратите, в тялото на Рун. Той потисна напрежението си, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

Личният кабинет на Есенния крал беше по-голям от повечето еднофамилни къщи. До всяка стена, на височина колкото два етажа, се издигаха библиотеки, препълнени с книги и артефакти — стари и нови, магически и обикновени. В средата на правоъгълното пространство се извисяваше позлатен балкон, до който се стигаше по две спираловидни стълбища. Тежките черни кадифени завеси заприщваха утринната светлина, която иначе се изливаше от високите прозорци с изглед към вътрешния двор на вилата.

Механичният модел на седемте им планети, луните и слънцето в дъното на помещението привлече окото му. Беше изработен от масивно злато. Рун обожаваше да го разглежда като дете, във времената, когато още беше достатъчно наивен да вярва, че баща му го е грижа за него, и прекарваше в кабинета му часове, гледайки как вписва разни наблюдения и изчисления в тефтерите си с черни кожени подвързии. Един-единствен път го попита какво търси.

Систематичност, беше лаконичният отговор.

Есенния крал седеше пред една от четирите масивни работни маси, всичките отрупани с книги и какви ли не стъклени и метални устройства. Пособия за експериментите, които баща му провеждаше с прословутата си „систематичност". Рун подмина едната маса, където седефена течност бълбукаше в обла стъкленица, поставена върху лампа — чийто открит пламък навярно беше дело на баща му. От стъкленицата се издигаха облачета виолетов дим.

— Трябваше ли да облека защитен костюм? — попита Рун, вървейки към работната маса, където баща му се взираше в призма, дълга поне трийсетина сантиметра и обгърната в някакво фино сребърно съоръжение.

— Каква е причината за посещението ти, принце? — попита стегнато баща му, долепил едното си кехлибарено око до микроскопа над призмата.

Рун се въздържа да коментира как биха реагирали данъкоплатците, ако научеха как прекарва дните си един от седемте им градоуправници. Шестимата по-нисшестоящи биваха назначавани от Мика, а не избирани демократично. Обособени бяха съвети в съветите, които даваха на народа илюзията за контрол, но същинският ред беше елементарен: губернаторът управляваше еднолично, а всеки от градоуправниците отговаряше за своя район под неговата власт. 33-ти легион служеше пряко на Мика, а Помощната гвардия се подчиняваше на градоуправниците, разделена на отряди по район и раса. Оттам нататък строят се размиваше. Вълците твърдяха, че метаморфските глутници са командири на гвардията, но елфите настояваха, че този пост се полага на тях. А това усложняваше разпределението на позициите — и дори водеше до борба за надмощие.

Рун вече петнайсет години оглавяваше елфическата дивизия на Помощната гвардия. Есенния крал му беше заповядал и той се беше подчинил. Нямаше друг избор. Добре че цял живот се беше обучавал да бъде свиреп, прецизен убиец.

Не че му доставяше особено удоволствие.

— Мъти се нещо голямо — каза Рун, спирайки от другата страна на масата. — Току-що ме посети Исая Тибериан. Снощи са убили Максимус Терциан. По абсолютно същия начин като Даника и глутницата й.

Баща му завъртя едно копче на устройството пред себе си.

— Получих доклад по-рано сутринта. Оказва се, че не Филип Бригс е бил убиецът.

Рун се скова.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш?

Баща му вдигна поглед от призмата.

— Длъжен ли съм да ти се отчитам, принце?