Драконът

– Здрасти – поздрави Йоаким. Той сложи ръка върху рамото на Мартин и го придърпа към себе си. Двамата се прегърнаха приятелски. – Толкова е хубаво, че те виждам! – Йоаким се обърна към другото момче, което беше застанало малко по-назад. Момче на възрастта на Мартин, с бледо лице и дълга, светла коса, която падаше пред лицето му. – А това е твой приятел ли?

– Да – отвърна Мартин. – Андреас.

Йоаким и Андреас се здрависаха. Мъжът отново се обърна към Мартин.

– Как ме намери тук?

– Чрез пощенския ти адрес... и след това попитахме няколко души от околността. – Той посочи.

– Как върви при теб?

Мартин вдигна рамене.

– Добре.

– Много шумотевица?

Мартин завъртя очи и се усмихна.

– Полиция, "Закрила на детето", психолози...

Йоаким забеляза, че от долната челюст на Мартин липсваше един зъб.

– Заради онзи полицай ли е?

Той сведе поглед надолу.

– Посетих го в болницата. Той не беше чак толкова сърдит.

– Хубаво.

– Руар се изнесе.

– Доведеният ти баща?

Мартин кимна.

– А след това истинският ми баща се върна в Осло. От време на време живея и при него.

Йоаким усети присвиване.

– Много добре. Ще се качите ли на борда? Имам кола. – Йоаким гледаше ту единия, ту другия. – Гладни ли сте? Да отида ли да купя малко скариди?

Мартин поклати отрицателно глава.

– Има... нещо, което искаме да ти разкажем. – Той погледна към приятеля си и вдигна два пъти вежди.

Андреас ритна леко по външната страна на лодката.

– Аз бях този, който – той бързо погледна към Йоаким – запази видеата...

– ... и всички документи – добави Мартин.

– Да – отвърна Андреас. – Татко има скенер, затова направих копие на всичко.

Йоаким се вгледа с почуда в него. Това беше толкова далечно, струваше му се, че сякаш всичко се беше случило преди цяла вечност – в друго време, на друго място. Той усети, че нещо го пристяга.

– Да, ѝ?

– Разбираш ли – каза Андреас и хвърли към Мартин виновен поглед, – когато видях всичките пари, които Мартин беше намерил в куфарчето, заедно с всичко това...

– Пари ли? – учуди се Йоаким и зяпна Мартин.

– Да. Петнайсет хиляди евро – заяви Мартин и обърна очи към кея.

– Да – повтори Андреас, – петнайсет хиляди евро, затова аз си помислих, че те, тези видеа и другите неща може би са много ценни. Дяволски се уплаших и качих всичко на един CD -диск и изтрих всичко от хард диска.

– Да? – полюбопитства Йоаким.

– А след това стана така, че татко имаше среща с един свой приятел, който е журналист от "Бизнесът днес". И аз случайно дочух, че приятелят на татко разказва как са работили по случай, свързан с онзи Арве Магне Ферен, както и че има купища неща, които те не знаели за него и други такива...

Йоаким усети как косъмчетата по врата му се изправят.

– Да, затова си помислих, че той може да получи С -диска. Затова го сложих в един плик и купих пощенска марка. Адреса му открих в Интернет.

Йоаким поклати глава и се усмихна.

– Значи от теб те са...

– Ти нали няма да кажеш за това на никого? – каза нервно Андреас.

– Не, обещавам ти – успокои го Йоаким. – Но... защо ми разказвате това – сега? – Той погледна към Мартин.

Мартин вдигна рамене.

– Не знам, помислих си, че ти би искал да знаеш. Андреас ми го разказа преди няколко дни. Но ние всъщност дойдохме за нещо друго...

– Да? – Йоаким местеше очи от единия към другия. – Сигурни ли сте, че не искате кола?

Седяха мълчаливи и гледаха към кея, почти свенливо.

– Ами да, ние с удоволствие ще се качим на борда и ще пием кола – заяви Мартин. След това зяпна с раздразнение Андреас. – Ами кажи го ти тогава.

– Срещнах се със сина ти – каза Андреас – ... засякох го на един концерт в една дискотека в Аскер. След това дойде Мартин... Нали? Те се познават бегло. – Той погледна с отчаяние към Мартин. Имаше нещо, което той нямаше смелост да каже.

Йоаким усети как буца засяда в гърлото му.

– Да – продължи Мартин, – затова си помислихме, че...

Андреас се обърна към Йоаким.

– Всъщност можем да отидем на кино. – Той посочи с глава към града. – На "Сага". Майка му мисли, че той е с мен.

– Той не се осмели да дойде дотук – каза Мартин и погледна сериозно Йоаким. – Чака те там, на кея. Какво мислиш? Не трябва ли вие двамата да прекарате малко време заедно?

Бележки