Джулия

Той очакваше, че главоболието, което го обхвана на Плейн Три Хаус и го държа четири часа непрекъснато, ще се разбуди при пристигането на Джулия, но не усети и най-малък признак. Може би причина за това беше нейното състояние — една толкова слаба, толкова беззащитна Джулия, не можеше да отключи механизма — какъвто и да беше той, който причиняваше главоболието му. (През последните дни имаше чувството, че някаква нажежена до червено топка, някакъв чужд предмет беше проникнал в мозъка му.)

Чу гласа на Джулия:

— Марк?

— Тук съм. На фотьойла.

— Защо не си до мен?

— Размишлявах.

— А… — каза Джулия, полузаспала.

Така ли говореше на Магнус нощем, за да дойде при нея в леглото? Тази мисъл го разстрои и той стана, за да погледне Джулия. С потънало дълбоко във възглавницата лице, обградено от разрошената й коса, сега тя приличаше много повече на другите жени, чиито глави бяха почивали на тази възглавница.

В съня си тя произнесе съвсем ясно името му.

Без да го иска, Марк си представи тежкото достойно тяло на Магнус да ляга върху Джулия, да подпира корема си на нейния и разтваряйки краката й, да я обладава с цялата си увереност. Тя му принадлежеше. Марк виждаше как ръцете на Магнус я обгръщат, докато краката на Джулия намираха опора върху ханша му. Пенисът му се изправи срещу твърдата тъкан, той отхвърли покривалото и отиде да легне на дюшека до Джулия. Малко по-късно през нощта, след кратка борба с копчета и ластици, почувства духът му да преминава неподозирани разстояния, докато се нахвърляше върху жената на брат си. Беше все едно да се любиш, след като си взел ЛСД, но и това сравнение беше непълно, защото през цялата останала част от нощта той бе носен от видения. Той беше една великолепна сексуална птица, която оплождаше небето, лъчезарната и невинност притъпяваше миризмите на пот и мръсни съдове.

На сутринта Марк излезе да купи яйца, бекон и хляб. Останала сама в мръсната стая, Джулия започна да плаче. Чувстваше се изоставена, слаба, забравена на сиви брегове. Дори Марк беше безсилен да я върне в нормалния свят на хората или да я извади от тази унила пустиня. След като плака няколко минути, опъна чаршафите на дюшека. Бяха мръсни и на петна, но със съзнателно усилие Джулия си наложи да не обръща внимание. Помисли си дали полицията беше намерила трупа на Дейвид Суифт и ако да, дали вестниците бяха писали нещо. Суифт не беше син на генерал. Трябваше да каже на някого какво се бе случило. Марк само се беше престорил, че й вярва, а и тя беше прекалено изтощена и покъртена, за да му обясни всички случки от вечерта. Даде си сметка, че познаваше само един човек, на когото можеше да се обади.

Лили вдигна телефона след първото иззвъняване, като мислеше, че Магнус най-после беше открил какво трябваше да се направи, за да сложат Джулия на сигурно място.

— Да? — каза тя и обгърна с блеснал поглед вазите си, иранския си параван, коня на Стъбс. Гласът на Джулия достигна до нея и неговата излинялост я накара да повярва във вечността на всяка една от своите вещи.

— Лили? Чуйте ме, Лили, имам да ви кажа някои неща.

— Но къде сте, за Бога — каза тя веднага. — Ние с Магнус се опитвахме да ви се обадим снощи, но вие не си бяхте вкъщи.

— Прибрах се сега — излъга Джулия. — Бях навън през цялата нощ.

— Мислите ли, че това е разумно, скъпа? Всички ние имаме впечатлението, че ви трябва много почивка. С удоволствие ще ви помогна да пренесете част от багажа си и да се настаните тук. Така няма да сте съвсем сама…

— Много е късно за това — каза Джулия с отслабнал глас.

— Говорете по-близо до слушалката, скъпа.

— Трябва да ми повярвате, Лили. Никой друг няма да ми повярва. Вие сте единственият човек, с когото бих могла да говоря.

Тя изглеждаше далечна и отчаяна. Лили си я представи за миг като малък силует, летящ на запад, като самолет на хоризонта, който става все по-малък и по-малък.

— Пак сте се притеснявали. Защо не дойдете тук за известно време и да ми разкажете всичко?

— Лили, Магнус е бащата на Оливия. Знам го. Той е посещавал Хедър Ръдж — в моята къща. Видях една снимка, на която те са заедно тук, по-малко от една година преди раждането на Оливия. Той е баща на Оливия, Лили. Затова тя е избрала мен. Миналата нощ я видях да убива един човек. Дейвид Суифт. Той я е познавал и каза повече неща, отколкото трябваше, като Пол Уинтър. Тя е накарала някого да ги убие. Пристигнах точно след това, той умираше. А сега е мой ред, Лили, оставам само аз. Мой ред е.

Лили едва чу края. Когато Джулия й съобщи, че Магнус е баща на момиченцето, веднага усети, че й казва истината. Вътре в нея избухна гняв срещу лъжите на Магнус. Чувстваше се напълно измамена.

— Сигурна ли сте в това, което казвате за Магнус? — успя да произнесе.

— Абсолютно сигурна — каза убитият глас на Джулия. — Затова тя ме преследваше. Всичко съвпада.

— Господи! — изуми се Лили, съзирайки веднага едно друго съвпадение. — Давате ли си сметка за това, което казвате, Джулия? Вярно е, има причина, поради която Оливия се е спряла точно на вас. Магнус…