Единствена любов

За щастие в библиотеката имаше бар с напитки и Джон се запъти натам, за да си сипе чаша «Джак Даниълс». Първата от многото предстоящи. Като постави началото на алкохолния маратон, той се облегна на мраморния плот и повече от всичко му се прииска да имаше машина на времето, макар че му беше трудно да реши дали би искал да се придвижи напред или да се върне назад.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита Куин от прага.

Джон не погледна към него, а само поклати глава и сипа в чашата си още от течността, носеща облекчение.

— Добре, ще ти донеса сандвич.

Джон изруга наум, завъртя се и изписа с пръсти.

— Казах, че не искам.

— Печено телешко? Добре тогава. Ще ти отрежа и парче морковен пай. Подносът ще бъде доставен в стаята ти — Куин се обърна. — Ако изчакаш тук още пет минути, всички ще са седнали на масата и стълбището ще е чисто.

Приятелят му си тръгна и това спести запращането на чашата по посока на главата му, тъй като нямаше друг начин да изрази желанието си да остане сам. А и това наистина би било разхищение на хубавото питие, защото Куин беше толкова твърдоглав, че не би имало сериозен ефект дори да го удариш с крик по челото.

За щастие алкохолът започваше да действа, като разстла пелената на вцепенението върху раменете на Джон, преди да обхване цялото му тяло. Не успяваше да даде покой на съзнанието му, но поне костите и мускулите му се отпускаха. След като изчака въпросните пет минути,

Джон взе чашата и бутилката и тръгна нагоре, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Докато се изкачваше, чуваше приглушени разговори от трапезарията, но това беше всичко. В последно време нямаше много поводи за смях по време на хранене.

Когато стигна до стаята си, отвори вратата и влезе в някакво подобие на джунгла. На всяка възможна повърхност бяха метнати дрехи — върху скрина, стола, леглото, дори върху телевизора с плазмен екран. Като че гардеробът му беше избълвал цялото си съдържание. Под нощните шкафчета от двете страни на леглото се въргаляха празни бутилки от «Джак Даниълс», подобно на телата на мъртви войници, и вече бяха започнали да превземат останалата част от пода. Фриц и останалият обслужващ персонал не бяха допускани в помещението от две седмици и, както се развиваха нещата, когато най-сетне отвореше вратите за тях, щеше да им е нужен багер.

Съблече се и пусна кожените панталони и ризата си на пода, както правеше винаги, но с якето беше особено внимателен. Или поне докато не извади оръжията, а после го захвърли в края на леглото. В банята провери старателно двата си кинжала и бързо почисти оръжията си с комплекта, оставен до втората мивка.

Да, стандартите му за чистота бяха паднали по-ниско и от тези на беден студент, но с оръжията беше различно. Снаряжението трябваше да бъде поддържано. Взе си бърз душ и докато сапунисваше гърдите си, помисли как беше имало време, когато дори допирът на топлата вода караше члена му да се втвърди. Вече не беше така. Не беше получавал ерекция... от последния път, когато беше спал с Хекс.

Просто не проявяваше интерес към секс дори и в сънищата си, а това беше нещо ново. Преди преобразяването, когато се предполагаше, че все още не е наясно със сексуалността си, подсъзнанието му произвеждаше какви ли не жарки образи. И тези сексуални пиршества бяха толкова реални и пълни с подробности, като че бяха спомени, а не продукт на сънищата му.

А сега? Единственото, прожектирано на екрана в главата му, бяха сцени с преследване от «Проклятието Блеър»* 2, в които той бягаше, изпаднал в паника, без да знае какво го преследва. Или дали някога ще бъде в безопасност. Когато излезе от банята, намери поднос, върху който имаше сандвич с печено телешко и огромно парче морковен пай. Нищо за пиене, но Куин беше наясно, че той си набавя нужната течност само от господин Даниъл.

[* Нискобюджетен филм на ужасите. — Бел.ред.]

Джон се нахрани, застанал прав пред бюрото и гол, като в деня на раждането си. Когато храната се озова в стомаха му, той се почувства останал без енергия и с опразнена глава. Обърса устата си с ленената салфетка и остави подноса в коридора, а после отиде в банята да измие зъбите си само заради навика.

Изгаси осветлението в банята. После и това в спалнята.

После седна с приятеля си Джак в леглото.

Колкото ида беше изтощен, не очакваше лягането с нетърпение. Зависимостта между количеството енергия и разстоянието между главата му и пода беше обратнопропорционална. Макар едва да държеше очите си отворени, в мига, когато докоснеше възглавницата, мислите му щяха да започнат бясното си препускане и той би свършил напълно буден, загледан в тавана в броене на часовете и тревогите си.

Допи уискито в чашата и опря лакти на коленете си. Само след миг главата му започна да клюма, а клепачите му да се спускат надолу.

Когато тялото му започна да се накланя настрани, той не го спря, макар че не беше сигурен за посоката — към възглавниците или към юргана.

Възглавниците.