Двата дерински фактора, X’ и Y’ са обаче независими — което ще рече, че и двата могат да бъдат притежавани от един и същи човек едновременно, по правило мъж, заради Y’-фактора. Но деринските фактори не са кумулативни, така че притежател на X’Y’-фактори няма да има забележимо преимущество над някой с X’Y или XY’. Но има вероятност носителят на X’Y’ да използва способностите си с по-голяма ефективност, тъй като възможностите получени от Y’-фактора позволяват да бъдат използвани без нужда от по-нататъшно усъвършенстване (дерини носещ X’Y-фактор трябва да се научи да използва способностите си, и следователно е в неизгода, освен ако няма преимуществото на предварителната подготовка). По този начин Келсън, носещ двойната конфигурация X’Y’ е имал възможността да се прояви като напълно овладял способностите на дерини още от самото начало, веднага след като е приел способностите на баща си — даже и без предварително обучение как да използва възможностите си и без да подозира, че е носител и на Х’-фактора. Подобно на него, баща му, Брайън използвал силата си без обучение, получена направо от неговия баща. Джихана, от друга страна, никога не си е позволявала да използва наследствеността си, и по този начин лесно може да бъде сразена от опитната и могъща Чариса, потомка на вещи дерински магьосници.
Изследването на този ген разкрива и една друга негова особеност: митът за „полудерини“ (хора, на които само един от родителите е дерини) няма нищо общо с действителността. Тъй като само X’-факторът е този, който определя деринската наследственост, дерини като Морган и Дънкан, при чиито родители само майката притежава този ген, са точно толкова дерини, колкото и Келсън, Чариса, или който и да е друг пълен дерини. Тъй като способностите на дерини се наследяват изцяло от единия от родителите, средно положение няма. Индивидът или е дерини, или не е.