Гай-джин

Призори въпреки неблагоприятното време мъртвите бяха погребани в морето и бе издадена заповед за възобновяване на сражението. „Евриал“ застана начело на колоната. Вечерта флотът отново пусна котва извън обсега на обстрела. Всички кораби бяха непокътнати, бойният дух — висок, а в запас имаха предостатъчно амуниции. Кагошима бе опустошена, а повечето батареи — извадени от строя. Призори при бурен вятър и пороен дъжд Кетърър заповяда на флота да се завърне в Йокохама. Заповедите му бяха посрещнати с възмущение от бордовите офицери и с протест от страна на Сър Уилям. Макар да се намираха далеч от обсега им, няколко брегови оръдия продължиха упорито да обстрелват килватера им.

Кетърър обяви станалото за победа, тъй като градът бил опожарен, Санджиро наказан и което било най-важното, флотът останал невредим — лошото време го било принудило да вземе такова неизбежно решение — бе заявил адмиралът.

В Киото Огама от Чошу, щом чу, че Кагошима е разрушена, а Санджиро уж убит, предприе изненадващо нощно нападение под кодовото название „Пурпурно небе“, за да си осигури пълен контрол над Портите, и по този начин бе подмамен в новия капан, заложен му от Йоши. Незабавно Йодо от Тоса и всички даймио, заели изчаквателни позиции, обединиха силите си с шогуната срещу Огама — по-добре един слаб шогунат да владее Портите, отколкото един всесилен Огама. Така че ударът бе отблъснат, а Огама — изтласкан от Киото в Шимоносеки и своите Проливи да ближе раните си и да се кълне, че ще си отмъсти на всички и най-вече на някогашния си съюзник Йоши, и да се готви за война.

Нищо в Нипон не се промени. Санджиро не бе загинал — това бяха само лъжливи сведени и разпространявани от съгледвачите на Йоши. Но всъщност нямаше значение — Йоши съзнаваше, че е направил великанска крачка в бъдещето: сега вече той притежаваше изключителното, макар и донякъде уязвимо право да владее Портите, Огама бе пропъден, Кагошима срината до основи, шогунът Нобусада се бе завърнал в Йедо без своята принцеса, убеден, че Киото е несигурно място за неговата персона; шиши бяха почти изтребени, Анджо береше душа… и макар и временно, гай-джин бяха усмирени.