Генетичният генерал

— Господа, погледнете насам. Пред вас е главният помощник на принц Уилям. Това е човекът, който предизвика бурята, която бушува в момента в цивилизования свят — Донал протегна ръка към черната качулка. Мъжът се опита да се отдръпне, но дорсаецът успя да хване края на качулката и да я свали. От устата му се отрони неволно възклицание.

— Значи в крайна сметка му се продадохте?

Пред тях седеше Ар-Дел Моунтър.

ВЪРХОВЕН ГЛАВНОКОМАНДВАЩ — II

— Капитане, трябва по възможно най-бързия начин да се придвижим до флота на Лудров — каза Донал.

Срещата се състоя три дни преди да изтече едноседмичният срок, след който Лудров трябваше да възстанови връзката. Донал, съпроводен от Ян и Лий, стъпи на борда на флагманския кораб и пое командуването.

— Какви са новините? — беше първият въпрос към Лудров, след като се срещнаха.

Лудров набързо му разказа, че чрез покупки на договори, отдаване под аренда, назначаване на временни командири и редица други административни манипулации Уилям контролира действащите армии на планетите, където са започнали размирици. Сега трябва само да изпрати малки групи офицери, снабдени с необходимите пълномощия, и планетите са негови.

— Съберете всички офицери. Съвещание на Щаба — заповяда Донал.

След като всички пристигнаха и заеха местата си около масата, главнокомандващия каза:

— Господа, сигурен съм, че сте наясно със създалата се обстановка. Искам да ви напомня, че когато встъпваш в ръкопашен бой, не бива да удряш противника там, където очаква. Можеш да разчиташ на успех само тогава, когато нанасяш ударите неочаквано и в незащитени места.

Той стана от стола, преди да продължи:

— През последните години Уилям отделяше голямо внимание на подготовката на пехотата. Аз правех същото, но с друга цел. Защо беше нужно всичко това, господа? Ние трябва да опровергаем древния афоризъм и да овладеем цивилизована планета, снабдена със съвършена защита и добре обучена войска. Ще проведем тази операция, като използваме нашите войници и кораби — те са изрядно подготвени за тази задача. Целта на атаката ни ще бъде сърцето на врага — Сета.

Тези думи предизвикаха приглушени коментари дори и сред старшите офицери, сблъсквали се с какво ли не във военната си кариера. Донал изобщо не им обърна внимание, а продължи с разясненията:

— Ще завладеем Сета в течение на една нощ. Когато населението се събуди, планетата ще бъде под наш контрол. Детайлите на операцията са в тази папка, господа. Готови ли сте да се заемем с обсъждането им?

Цял час уточняваха подробностите. Замисълът беше великолепен образец на военно планиране.

— След като се запознахте с плана, върнете се по корабите си и подгответе войниците.

За съвсем кратък срок на Сета се спуснаха няколко десантни групи, всяка с различно задание. Едни от тях превзеха военните съоръжения, други обезвредиха полицейските отряди, трети завладяха комуникационните възли. Всичко стана под прикритието на нощта.

Донал кацна с четвъртата вълна на атакуващите войски. Когато настъпи утрото и слънцето — огромен жълт диск — се показа над хоризонта, планетата бе напълно овладяна. Два часа по-късно ординарецът доложи, че са открили Уилям в резиденцията му край Уайттаун.

— Отивам там — Донал се огледа, но офицерите му бяха заети, а Ян беше тръгнал да изпълнява задачи с войниците си. Той се обърна към Лий. — Елате с мен.

Качиха се в четириместна платформа и тръгнаха. Кацнаха в градината на резиденцията. Донал поръча на Лий да го чака отвън, а самият той се упъти към сградата. Мина под красива арка и се озова в малка приемна зала, където завари Анеа. Лицето й беше бледо, но спокойно.

— Къде е той? — попита Донал.

Тя се обърна и посочи вратата в другия край на залата.

— Затвори се там, когато започна десанта на вашите войски. Оттогава никой не го е виждал. А аз не успях да замина.

— Да-а — Донал огледа вратата. — Сигурно не му е било леко.

— Да не би да се безпокоите за него? — гласът й звучеше рязко.

— Безпокоя се за всеки — тихо отвърна той.

Приближи се до вратата и я докосна с ръка. Тя се отвори. Донал неочаквано усети, че изстива.

В дъното на стаята, зад покрито с документи бюро, седеше Уилям. Той се изправи, когато видя Донал.

— Най-после сте тук — спокойно каза принцът. — Беше добра операция. Мъдър ход, признавам. Не ви дооцених още при първата ни среща. Това също трябва да го призная. Победен съм.

Донал се приближи до бюрото и се вгледа в безизразното лице на Уилям.

— Сета е под мой контрол — каза той. — Вашите войски на другите планети бездействат. Договорите им и хартията, върху която са написани, не струват нищо. Не биха предприели каквито и да е действия без ваша заповед.

Уилям го погледна с толкова необичаен поглед, че Донал настръхна.

— Вие сте болен — каза дорсаецът.

— Да, не съм здрав — принцът уморено разтърка очи. — Прекалено много работих в последно време. Оказа се, че сметките на Моунтър са били верни. Ненавиждам ви — изведнъж повиши глас той. — Няма друг човек, който да ненавиждам толкова, колкото вас.

— Елате — Донал протегна ръка. — Ще ви заведа там, където ще ви помогнат.