Гонитбата на Шута

Не гледай. Бягай. Просто бягай. По-безопасно е в гората, отколкото сред тези зли същества. Има един тук, който ще ни помогне, ако мога да го събудя. Бягай. Бягай накъдето ти покажа.

Побягнах. Паднала бях на повърхност от черен камък като каменна настилка, сред гора. Стигнах до едно място, където топящ се сняг се бореше с поникнала трева. Пролет? Как можеше да е пролет? Бях притеглена в каменен стълб посред зима. Къде бях била? Какво не помнех?

Зави ми се свят. Паднах на четири крака в снега. Надигнах се, залитнах и тръгнах. Палтото ми се влачеше по снега. В гората. Да вляза дълбоко навътре в гората, колкото се може по-бързо.

Чух как Дуалия извика зад мен:

— Хванете я! Не я пускайте да избяга! Не можем да се върнем у дома без нея.

Побягнах.