Читаем Иконата полностью

От обслужващия персонал на замъка бяха останали само двама души. Икономката, чудесната госпожа Макгиливрей, готвеше, чистеше и посрещаше с неодобрителен поглед върволицата от експерти, които идваха и си отиваха заедно с английския си акцент. А Хектор се грижеше за зеленчуковата градина и ходеше до Уайтхаус за продукти. Доставчици в замъка не идваха. Госпожа Макгий, както я наричаха мъжете, и Хектор живееха в две малки вилички встрани от замъка.

Един ден дойде фотограф и направи една камара снимки на Монк за различните документи за самоличност, които му приготвяха другаде. Появи се и фриьор-гримор, който умело промени външността на Монк и му показа как да го прави сам с минимум материали, изключващи приспособления, които не можеха да се купят или занесат, без да събудят подозрения за истинското им предназначение. Фотографът му направи снимки с променената външност за втори паспорт.

Ървин се беше сдобил отнякъде с истински руски документи и бе прибягнал до услугите на гравьор и калиграф, за да ги фалшифицира според новата самоличност.

Монк прекара часове пред огромна карта на Москва, опитвайки се да запомни града и стотиците нови имена, които за него бяха съвсем непознати. Кеят „Морис Торес“, кръстен на починалия френски комунистически лидер, бе възвърнал старото си име и се казваше Софийски. Всичко, свързано с Маркс, Енгелс, Ленин, Дзержински и останалите комунистически величия беше изчезнало от топонимията.

Той запамети стоте най-известни сгради и тяхното разположение, научи се да използва новата телефонна система, да спира на секундата „такси“, като махне на който и да е шофьор, където и когато и да било, и му даде долар.

Прекара часове в стаята с прожекционния апарат, където заедно с един човек от Лондон, който също говореше руски, но беше англичанин, прегледа стотици лица, докато не ги запомни съвсем.

Имаше и много за чете: речи на Комаров, руски вестници и списания. И най-ужасното – петдесет телефонни номера, които трябваше да бъдат наизустени, цифра по цифра. А с цифрите изобщо не беше на "ти".

Сър Найджъл дойде отново на втората седмица. Изглеждаше уморен, но доволен. Не каза къде е бил. Донесе нещо, което едно от момчетата в екипа му бе купило след дълго обикаляне из лондонските антиквариати. Монк го преметна в ръцете си.

– Откъде, по дяволите, знаеш за това? – попита.

– Няма значение. Имам си източници. Същият ли е?

– Абсолютно. Поне доколкото си спомням.

– Значи ще ни свърши работа.

Ървин беше донесъл и куфар, изработен от умел майстор. Само невероятно опитен митничар можеше да забележи тайника, в който Монк щеше да скрие двата документа: Черния манифест в оригинал на руски и превода на доклада, доказващ неговата автентичност.

В началото на втората седмица Джейсън Монк имаше чувството, че не е бил в такава форма от десет години насам. Заякна, мускулите му се стегнаха, стана по-издръжлив на натоварванията, макар да знаеше, че никога няма да стигне Сайрън и Мич. Те можеха да тичат с часове, преодолявайки границите на болката и изтощението, за да достигнат до онова състояние, близко до смъртта, в което само волята кара тялото да се движи.

В средата на втората седмица пристигна Джордж Симс, около петдесетгодишен, бивш офицер от САС. На следващата сутрин той изведе Монк на поляната. Застана на четири метра от него и каза с напевния си шотландски акцент.

– А сега, сър, ще ви бъда много задължен, ако се опитате да ме убиете. – Монк го погледна учудено. – Не се притеснявайте, няма да успеете.

Беше прав. Монк се приближи, финтира и замахна. Шотландските хълмове се завъртяха пред очите му и той се озова по гръб на поляната.

– За малко да ме ударите – каза бившият офицер.

Хектор беше влязъл в кухнята да остави току-що извадените моркови, когато Монк отново прелетя с главата надолу през прозореца.

– Какво правят, за Бога? – попита градинарят.

– Я стига – смъмри го госпожа Гий. – Не виждаш ли, че гостите на младия господар се забавляват.

Навътре в гората Симс връчи на Монк швейцарски деветмилиметров автоматичен зигзауер.

– Бях останал с впечатление, че използвате браунинг – каза Монк а желанието си да се покаже осведомен.

– Ползвахме, но отдавна. Минахме на тия преди повече от десет години. Стреляли ли сте с две ръце от изправено положение, сър?

Като новобранец в ЦРУ, Монк бе прекарал курс по стрелба със стрелково оръжие във "Фермата" във Форт Пиъри. От малък ходеше на лов с баща си из Сините хребети и резултатите му бяха най-добрите в курса. Оттогава обаче бе минало много време.

Шотландецът изправи дървен силует за мишена, отдалечи се на петнайсет крачки, обърна се и изстреля четири куршума в областта на сърцвто. Монк отнесе лявото ухо на силуета и одраска бедрото му. В продължение на три дни двамата изстрелваха по сто патрона два пъти на ден, докато Монк се научи да вкарва три от пет куршума в главата. – Това обикновено ги спира – каза Симс с тона на човек, който си дава сметка, че не може да иска повече.

– С малко късмет изобщо няма да ми се наложи да използвам такива щуротии –– отвърна Монк.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры