Иконата

– Значи Комаров знае, че безценният му документ е изчезнал – заключи Фийлдс. – Знае кой го откраднал и къде го е подхвърлил. Но знае ли, че изобщо сме му обърнали внимание? Силия можеше просто да го изхвърли. Всеки втори в Русия праща петиции тук и там. Засипват ни като есенни листа. Може би Комаров не знае какви последствия е предизвикала папката му.

– Вече знае – каза Макдоналд и извади малък репортерски касетофон, взет на заем от една от секретарките, която си слушаше музика на него.

После измъкна миниатюрна касетка от джоба си и я сложи вътре.

– Това пък какво е? – попита Фийлдс.

– Това, драги ми приятелю, е запис на цялото интервю с Игор Комаров. По един час на всяка страна.

– Но нали крадците са задигнали и касетофона?

– Вярно е. Дори са го простреляли. Намерих парчета пластмаса и метал във вътрешния джоб на сакото на Джеферсън. Не са уцелили портфейла, а касетофона. Така че касетката вътре изобщо не може да бъде прослушана.

– Но...

– Но педантичният Джеферсън сигурно е спрял на улицата, извадил е касетката с безценното интервю и е сложил нова на нейно място. Намерили са това тук в едно найлоново пликче в джоба на панталона му. Мисля, че записът напълно обяснява смъртта му. Слушай.

Той включи касетофона и гласът на починалия журналист изпълни стаята.

– Господин президент, относно външната политика и по-специално връзките с останалите републики от бившия Съветски съюз, как смятате да възродите в слава руския народ?

Последва кратка пауза и Кузнецов започна да превежда. Когато свърши, паузата беше още по-дълга. Чуха се глухи стъпки, прищракване и записът прекъсна.

– Някой стана и излезе от стаята – поясни Макдоналд.

Касетофонът отново се включи и Комаров отговори на поставения въпрос. Макдоналд и Фийлдс не можеха да разберат колко време е минало между първото и второто прищракване на касетката, но преди записът да прекъсне, и двамата чуха гласът на Кузнецов да казва: „Сигурен съм, че господин президентът няма да...“

– Не разбирам – озадачи се Фийлдс.

– Много е просто, Грейси. Лично аз преведох Черния манифест на английски. Една нощ на Воксхол Крос. Аз преведох израза „возрождение во славу руского народа“ като „да се възроди в слава руският народ“, защото точно това значи. Марчбанкс прочете документа и сигурно е споменал фразата пред редактора на „Дейли Телеграф“, който пък я е използвал пред Джеферсън. На него явно му е харесал изразът и е решил да го пробута на Комаров снощи. В един момент онзи кретен е чул собствените си думи. А аз лично за първи път срещам подобна формулировка.

Фийлдс превъртя лентата и отново пусна пасажа. Когато Джеферсън приключи с въпроса си, Кузнецов преведе на руски. Изразът „да възродите в слава" стана "возрождение во славу“.

– Мили боже! – възкликна Фийлдс. – Комаров си е помислил, че Джеферсън е виждал целия документ, че го е чел на руски. Сигурно е решил, че е някой от нашите хора, изпратен да го провери. Мислиш ли, че убийството е дело на Черната гвардия?

– Не, предполагам, че Гришин е наел хора от мафията. Действали са бързо. Ако имаха повече време, щяха да го отвлекат и да го разпитат с техните си методи. В случая им е било наредено само да му затворят устата и да приберат касетката.

– И така, Джок, какво смяташ да предприемеш оттук нататък?

– Ще се върна в Лондон. Картите вече са на масата. Ние знаем и Комаров знае, че знаем. Шефът искаше доказателство, че не става дума за измама. Трима души загинаха заради тоя проклет документ. Не знам колко още доказателства са му необходими.

***

Сан Хосе, Ноември1988

Силиконовата долина наистина е долина. Простира се почти в права линия между планините Санта Круз на запад и Хамилтън на изток. Започва на юг от Санта Клара и стига чак до Менлоу Парк, който бележеше границите и през 1988-а. Оттогава доста се е разраснала.

Прозвището и идва от това, че в нея са концентрирани близо две хиляди производствени и изследователски центъра, занимаващи се с авангарда на висшите технологии.

Международната конференции през ноември 1988-а се провеждаше в „столицата“ на Силиконовата долина Сан Хосе – някога малък градец, населяван предимно от испански мисионери, а днес проспериращ град с лъскави небостъргачи. Осемчленната съветска делегация бе настанена в хотел „Феърмонт“. Джейсън Монк беше във фоайето, когато пристигнаха.

Осмината се придружаваха от доста по-многобройна свита пазачи. Някои бяха от Съветското посолство в Ню Йорк, други – от консулството в Сан Франциско, а четирима бяха дошли от Москва. Монк, с карирано сако и последния брой на „Ню Сайънтист" на масата, седеше на чаша чай с лед и си играеше на "опознай врага". Очевидните хрътки на КГБ бяха всичко на всичко пет.

Преди да дойде в хотела, той бе провел дълъг разговор с един от водещите физици в лабораторията "Лорънс Ливърмор". Човекът не можеше да си намери място от радост, че най-после ще се запознае със съветския физик професор Блинов.