Империя в черно и златно

„Гордост“ стоеше на странични релси под голям навес, на завет от евентуалните капризи на времето, които сезонът можеше да поднесе. По-малка машина навярно биха прибрали в хангар, но „Гордост“ беше твърде голяма и величествена, а и техниците имаха нужда от свободен достъп до фланговете й и достатъчно място, за да маневрират със сервизните возила. „Гордост“ беше от нова порода, с изгърбен силует и с тъпоноса глава, обсипана с красиви и сложни сребърни орнаменти, все едно е гигантски таран, изработен с церемониална цел. Зад масивния й нос се намираше двигателят, „светкавичният двигател“. Стенуолд не беше виждал дори прототип на тази нова чудесия и нямаше представа как работи. Лошото беше, че комай и Скуто беше в неведение по въпроса, а именно той трябваше да унищожи двигателя, било чрез експлозиви, било като претовари и взриви системите му. А двигателят беше истинско произведение на инженерната мисъл и подвиг на промишлеността — близо седем метра дълъг, фланговете му бяха надупчени от тръби и изводи, намотки и комини. Двуметров прът се извисяваше гордо над покрива и лъщеше в мрака под огромния навес. Зад монументалния двигател се намираше кабинката на машиниста. По-примитивни устройства биха имали… да речем, дървогоривна пещ за парна тяга, но Стенуолд нямаше представа какви контролни уреди и осигурителни системи вървят със светкавичния двигател.

Нямаше и следа от стражи или охрана. Бяха се промъкнали южно от машинния двор, защото оттук комплексът се виждаше най-добре, и по всичко личеше, че ги чака трудна задача. Машинният двор представляваше яма с дълбочина три метра и поне десет пъти по-широка. Имаше купчини изкопна пръст, бараки за инструменти и по-малки машини, пръснати навсякъде. Десетина пазачи спокойно можеха да се крият там.

Стенуолд знаеше, че никой няма да помръдне и нищо няма да се случи, докато той не даде знак, а даде ли го веднъж, операцията ще се разгъне необратимо и той с нищо не би могъл да я спре или да промени посоката й. Щеше да излети от ръцете му като летало, което чирак занаятчия е конструирал за курсовата си работа и чиято съдба вече не е под неговия контрол.

И с ужас откри, на този безумно късен етап, че не е в състояние да даде знак за начало.

Тогава Спера изсъска:

— Опасност от въздуха! Чувам крилати!

39.

Пръснаха се и арбалетите им щръкнаха към тъмното небе, но след миг гласът на Че ги спря:

— Спокойно! Тихо! Това е Ахеос.

Скупчиха се отново и видяха как първият силует се спуска към земята на известно разстояние от тях. Луната беше изгряла, а и в машинния двор зад тях имаше достатъчно светлини, но дори с тяхна помощ Стенуолд едва различи Ахеос.

Надигаше се да посрещне молецоида, когато видя други сенки да се спускат от небето. Застина, парализиран за миг от мисълта за предателство, а после от внезапен прилив на надежда.

Имаше поне половин дузина молецородни с Ахеос, всичките с лъкове в ръце, както и двама мухородни с подкъсени версии на техните качулести плащове. Бяха дошли и двама богомолкоиди, мъж и жена с капси по кожените доспехи, високи и стройни досущ като Тисамон. А също и млада жена водно конче с дълъг лък и един скакалецороден с чифт зловещи на вид кинжали в ръцете. Всички бяха облечени в отсенки на сивото, с по-светли и по-тъмни петна, които се сливаха съвършено със светлосенките на нощния мрак и луната.

— Чук и клещи — възкликна Стенуолд, усетил как малка част от товара се вдига от плещите му. — Значи вашите скрири са получили просветление? Или затъмнение, като ви знам какви сте.

Че го избута и се хвърли на врата на Ахеос, после погледна виновно през рамо към Стенуолд. Ала в този момент подобни дреболии нямаха място в ума му.

— Когато пристигнах в Тарн, тези мъже и жени вече ме чакаха — каза Ахеос, прегърнал Че през раменете. Говореше така, сякаш сам не можеше да повярва на думите си. — Излиза, че съм техен капитан. Колкото до скририте, те… все така размишляват… Тарн още няма официална позиция по отношение на Империята.

— Тогава кои са тези? — учуди се Стенуолд, а после думата сама цъфна в съзнанието му: — Мистерите?…

Ахеос хвърли поглед към войнството си.

— Единственото, което знам със сигурност, е, че ще се бият срещу осоидите. Изглежда някой от скририте е взел лично решение по въпроса и е призовал своите агенти. Иначе да, те са мистери, майстор Трудан, и са на твоя страна. За тази конкретна задача, Стенуолд Трудан, можеш да разчиташ на помощта им.

— И как по-точно ще го направим, моля? — попита Скуто, който още измерваше с поглед новодошлите.

— Моите хора неведнъж са идвали на разузнаване тук — обясни Ахеос. — И винаги е имало охрана. Сега хелеронската стража е изчезнала.

— Което ще ни улесни, разбира се — обади се Балкус иззад рамото на Скуто.

— Уви не. Защото означава, че ни очакват — попари надеждите му Ахеос.

Стенуолд беше принуден да се съгласи с преценката му.

— Или са ги избили до крак, или са ги подкупили, или пък са се изтеглили по заповед на някой магнат, купен от Империята. Е, къде се крият осоидите, Ахеос?