Империя в черно и златно

Талрик се опитваше да разбере какво става на бойното поле, да открие някаква логика в бойните действия, но такава липсваше. Заради прокълнатите молецородни и техните съюзници. Те бяха раздробили битката, пренасяйки я навсякъде. Ако не бяха те, хората му отдавна щяха да са приклещили в ъгъла жалката групичка на Стенуолд. Стълкновението при „Гордост“ беше затихнало преди миг, но сега нов въздушен взвод се спускаше, за да довърши нападателите. Междувременно автовозилото напредваше уверено въпреки яростната съпротива. Стигнеше ли веднъж до „Гордост“, битката можеше да се брои за спечелена, макар че тази нощ май нищо не беше сигурно. Стенуолд например беше събрал повече съюзници от очакваното. Дори ударът по агентурата на Скуто не му беше попречил съществено.

Майор Годран стоеше до него. Избран да води настъплението в Колегиум, сега той се взираше в „Гордост“ с естествената тревога на капитан, чийто кораб е изложен на опасност.

— Вижте! — възкликна задавено той. Сочеше към сражението край двигателя. А би трябвало победата да е предизвестена — имперските войници засипват противника с енергийни жила, после кацат, за да довършат с меч оцелелите. Победата наистина изглеждаше предизвестена, но не така, както му се искаше на Талрик. Защото за противника се сражаваше богомолкороден, който се движеше като светкавица. Жилата на осоидите не го намираха, а всеки имперски войник, озовал се в обсега на оръжието му, умираше. И толкова. Талрик дори не успяваше да проследи с поглед танца му. Богомолкоидът сякаш имаше смъртоносна аура около себе си и самият въздух наоколо му беше фатален за враговете. Мъжът удържаше атаката на имперските войници. Не, не просто удържаше атаката им. Избиваше ги.

Автовозилото все така пълзеше през бойното поле. Дошъл беше моментът да включат още нещо в атаката. Талрик се огледа за единственото полезно летало, което можеха да използват — малък цепелин с чифт прикрепени към корема му арбалети за многократна стрелба. Откри светлия му търбух в небето и веднага разбра, че цепелинът си има свои неприятности. Атакуваха го молецородни, дупчеха балона, катереха се по гондолата и нападаха екипажа. С две думи, този резервен план беше излязъл от строя още преди да е влязъл в битката. На него не можеше да разчита.

Значи му оставаше само едно.

— Ще поведа един взвод — реши Талрик.

— Сигурен ли сте, че е разумно, капитане? — попита Годран.

— Нямам избор. — Талрик удари с юмрук по бронята на един сержант. — Ти и хората ти, след мен! — заповяда той и излетя.

Стенуолд беше преполовил разстоянието до автовозилото и стискаше нова граната в ръка, когато видя, че балистата се завърта обратно към него. Завъртя се толкова бързо, че само след миг цевта й зейна насреща му, раменете й се обтегнаха назад, а силата на стоманата и оплетените конски косми беше такава, че можеше да го разполови с един изстрел.

Но изстрел така и не последва. В един миг Стенуолд гледаше върха на тежката стрела, покрита с метална обшивка почти до края си, в следващия балистата се врътна настрани и цевта й щръкна към небето. Стенуолд запали фитила и метна гранатата.

Реши, че фитилът е бил твърде къс, защото експлозията го отхвърли назад почти моментално, пламъци опърлиха веждите му, а метални шрапнели забърсаха доспехите и скалпа му. След миг видя как балистата полита назад от силата на ударната вълна. После четирима мъже притичаха край него. Единият, бръмбарородният с широкострела, стана жертва на оцелелия арбалет в предната част на автовозилото, строполи се и Стенуолд едва не се спъна в него. Рака, скорпионоидът, вече тичаше напред, вдигнал високо алебардата си, а Балкус и Спера го следваха по петите. Стенуолд видя как Спера се оттласва във въздуха и стреля с арбалета си по артилериста, но стрелата й отскочи от бронираната обшивка на оръжието. После балистата се завъртя бясно, неуморните й механизми мятаха стрела след стрела след Спера. Междувременно Рака се беше изравнил с автовозилото.

Гигантът имаше само алебардата си — брадва на дълга дръжка — и Стенуолд нямаше представа какво се надява да постигне с нея. Така или иначе, скорпионородният се засили и стовари острието там, където най-близкият механичен крак се съединяваше с обшивката.

Друг едва ли би постигнал нещо, но Рака се оказа по-силен от очакваното, а и физическата му сила получаваше подкрепление от прииждащото на вълни Изкуство на предците му. Острието на брадвата се заби дълбоко в обшивката на крака, смаза буталата и зъбните колела вътре. При следващата стъпка на автовозилото повреденият преден крак измина само половината от предвиденото разстояние и цялата машина се завъртя около него.