Иродиада

III. Хвалебна песен на Свети Йоан

Слънцето с неземна славаслави отдиха и с лавагаснещият вече ден        е нажежен

чувствам сякаш по гръбнакаплъзват сенките на мракатръпки в унисон с една        студенинаи главата ми изскачасъгледвач самотен в здрача

сред тържествената нощ        с политнал ножкакто разрив тя веднагастъпква го и края слагана раздора стар с плътта

        но в самотаот смирение опитада упорства да опитас поглед чист да полети        към висотивсе натам където зима

вечна над света въззимаглетчери от белота        и самотано в кръщението бялоозарено от началочисто с поздрав съкровен        се взира в мен