Избрана

— Не. Не е добре за теб. Това между нас трябва да свърши. — Хийт понечи да възрази и аз побързах да продължа. — Знам, че ти се струва трудно да не ме виждаш, но причината е в нашето Обвързване. Сериозно. Четох за тези неща. Ако не се виждаме, то ще избледнее. — Това не беше съвсем вярно. В текста пишеше, че понякога избледнява поради липса на срещи. Разчитах, че това „понякога“ ще бъде този път. — Всичко ще бъде наред. Ще ме забравиш и отново ще станеш нормален.

Изражението му ставаше все по-сериозно и тялото му се скова. Усещах ударите на сърцето му, които се забавиха. Когато Хийт заговори, гласът му прозвуча като на старец, сякаш бе живял хиляда години и знаеше неща, за които аз само можех да гадая.

— Няма да те забравя. Дори след като умра. И това е нормалното за мен. Да те обичам.

— Ти не ме обичаш. Само си Обвързан с мен.

— Глупости! — извика той. — Не ми казвай, че не те обичам. Обичам те, откакто бях деветгодишен. Обвързването е само част от онова, което стана между нас, след като пораснахме.

— Обвързването трябва да спре — спокойно заявих аз и го погледнах в очите.

— Защо? Казах ти, че е хубаво за мен. Ти знаеш, че си принадлежим, Зи. Трябва да повярваш в нас.

Очите му ме умоляваха и аз почувствах как стомахът ми се свива. Отдавна бяхме заедно и ако не бях белязана, вероятно щяхме да учим в един и същ колеж и да се оженим, след като завършим. Щяхме да имаме деца и куче и да живеем в предградията. От време на време щяхме да се караме, предимно защото той е запален по спорта, а после щяхме да се сдобряваме, когато той ми донесеше цветя и плюшени мечета, както правеше, когато бяхме деца.

Само че аз бях белязана и предишният ми живот свърши в деня, в който се роди новата Зоуи. Колкото повече мислех по въпроса, толкова повече се убеждавах, че трябва да скъсам с Хийт. За мен той никога нямаше да бъде нещо повече от моя сладък Хийт, детската ми любов, а той заслужаваше повече. Най-после осъзнах какво трябва да направя и как да го направя.

— Хийт, истината е, че връзката ни не е добра нито за теб, нито за мен. — Гласът ми беше студен и безизразен. — Вече не сме ти и аз. Имам гадже. Той е като мен, не е човек. Сега искам него. — Не бях сигурна дали говоря за Ерик, или Лорън, но бях сигурна в болката, която замъгли очите на Хийт.

— Ако трябва да те споделя, ще го сторя — прошепна Хийт и отмести поглед встрани, сякаш той трябваше да се срамува да ме погледне в очите. — Ще направя, каквото е необходимо, за да не те загубя.

Нещо в мен се пречупи, но се засмях.

— Чуй се само! Звучиш окаяно. Знаеш ли какви са вампирите мъже?

— Не. — Гласът му стана по-силен и Хийт ме погледна в очите. — Не знам какви са. Убеден съм, че могат да правят страхотни неща. Вероятно са едри и лоши. Но знам, че не могат да правят едно нещо, което аз мога. Ето това! — С движение, което беше толкова бързо, че разбрах какво прави едва когато вече беше късно, Хийт извади бръснач от джоба на дънките си и поряза врата си. Веднага разбрах, че не е засегнал артерия или някой друг важен кръвоносен съд. Раната нямаше да го убие, но от нея бликна гореща, сладка, прясна кръв, която потече надолу по рамото му. Кръвта на Хийт! Уханието, което бях Обвързана да желая най-много от всички. Сладостта й ме привлече с горещата си настойчивост.

Не можах да се сдържа. Наведох се към него. Той наклони глава на една страна и изпъна врат, поднасяйки ми красивия блестящ разрез.

— Прогони болката и за двама ни, Зоуи. Пий от мен и спри изгарящата жажда, защото не мога да издържам повече.

Причинявах му болка. Бях чела за това в учебника по социология за напреднали вампири. Там предупреждаваха за опасността от Обвързване и как кръвната връзка може да стане толкова силна, че ако не пиеш от човека, му причиняваш болка. Затова пих от него… за последен път… за да спра болката.

Наведох се още по-близо до Хийт и сложих ръка на рамото му. Когато изплезих език и близнах лъскавата червена ивица, тялото ми се разтрепери.

— Да, Зоуи! — изстена той. — Охлаждаш горещината. Ела по-близо, мила. Вземи още.