Към пропаст

Овчарят. Ух! Ух! Хайде тогава. Нали е да спасим една християнска душа. Който вълк ми грабне овцата, аз тичам да я отърва. (Тръгват и двамата към дъното, сподирени от куманите.)

Овчарят(спира се до буковете и сочи нататък). Ето там пътечката се спуща из гората. Нея дръжте. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват… А там оная пещера е Дълбоката дупка. Там се прибират ноще, защото тая планина е пълна с гад.

Георги(взира се). А где ги онез?

Овчарят. Някъде се молят — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ… Ако дебнеш тука, ще ги видиш. Ех, прощавай. (Тръгва, па се извръща). Ах, ето ги, излязоха из гората и се фанаха на хоро… (Чува се далечна хорова песен.) Голи! (Кръсти се, тръгва, па се извръща пак.) Ха, опитвайте се, че тия врагове имат и оръжие у тях. Сбогом. (Излазя отдясно. Георги и куманите потъват в гората, в дъното. Хоровата песен продължава. Влазят отдясно един старец, селянин с трима още селяни богомили и идат насам, приказвайки.)

Явление 7

Старецът и тримата богомили

I богомил(към стареца). Хей, дядо Бранко, ти ще идеш ли да се биеш с турците, като викаш да идем на война?

II богомил. Какви са тия турци?

Старецът. Агарянци, синко, врагове божии.

III богомил. Че защо ще се бием с тях?

Старецът. Казах: врагове божи, безверници. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ако дойдат при нас, на огън ще станат и църкви, и къщи, и палати.

III богомил. И къщи, и църкви, и палати са на болярите, нека те идат да ги прогонят.

II богомил. Тъй, нека болярите се разправят с тях. Ние какво губим?

Старецът(сърдит). Ти от Кирила ли идеш? Тоя проклет еретик не ви учи на добро. Той ви дава лекове за тялото, а отрова за душите.

II богомил. Не се сърди, старче, той има право.

Старецът. И ти си богомил?

II богомил(направо).

Че какво?

Старецът. Вие нямате отечество, както нямате и вяра. От вас българското царство ще пропадне.

II богомил. Като пропадне, друго царство ще бъде.

Старецът(гневно). Агарянско?

II богомил. Макар.

III богомил. Че какво ни е нам за царството? Ние сме сиромаси хора. Царят сам не го е еня. Виж, той се люби с еврейката и пирува, тук народа тегли, а в Долна земя гори огън.

I богомил. Който и да стане господар, ще му се кланяме и работим, както се кланяме и работим на сегашните си господари. Нема̀ тегло от свой е по-леко тегло?

Старецът(гневно). Вие сте богомили, еретици! (Излазя бързо отляво. Тримата богомили му се смеят и в лазят в кръчмата.)

Георги и куманите се показват пак из гората и гледат към дола.

Явление 8

Георги и

куманите

Георги(гледа към дола внимателно. Извръща се). Играят на месечина голи! (В ужас.) Ах, и Дорослава играе!

I куманец. Тъй, и жена ти е там, болярино!

Георги(изважда меча си и иска да се втурне в гората. Куманите го задържат).

I куманец. Опасно е, болярино, там има въоръжени хора!

II куманец. Чувате ли? Пеят, като играят. Въртят се като самодиви. (Небето притъмнява. Чува се глуха гърмотевица.)

I куманец. Гърми, ще има дъжд.

II куманец. Ей ги бягат към пещерата. Ще нощуват в пещерата.

Георги

(в безумна ярост). Ах, тия бесове проклети, погубиха я! Да бягаме, да бягаме оттук! Ще умра… На конете! (Бързо иде насам.)

II куманец. Невъзможно да пътуваме в тоя мрак, болярино. И дъжд ще вали. Да преспим в селото. (Отдясно изтупуркват коне.) Кастрофилакт Евстратий иде! (Влазя Евстратий заморен, последван от двама войника. Пак гърмотевица.)

Явление 9

Горните, Евстратий и войниците

Георги(приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората).

Евстратий. Да дадем малко почивка на конете. (Отива към кръчмата. Съглежда Георгия.) Протоспатарие, чуваш ли гърмотевицата? Бих желал да ме тресне.

Георги(гледа го ням и прехласнат).