Читаем Към пропаст полностью

Явление 3

Горните и Стана


Стана. Царице, Рад Лупу бил осъден на смърт!

Теодора. Велики боже! Какво да сторя!

Красимира. Изказал ли е нещо?

Стана. Протокелиот Драган бил на разпита му. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого.

Теодора(в ужас). Ще умре, ще умре!

Стана. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата, само ако изповяда, че царицата го е пратила да грабне Сара — царят подозирал царицата! Но той казал, че царицата е невинна, че тя нищо не знае.

Красимира. О, благородно сърце!

Теодора. И осъден вече!

Стана. И помисли си, най-страшната смърт: да бъде фърлен от двама евреи-джелати от тая стена в пропастта на Янтра, както наказват големите държавни престъпници.

Красимира

. Ужасно.

Теодора. Не, не бива да умре! Аз сама ще призная. Той е невинен! (Тръгва.)

Красимира(задържа я). Господарко, ти се погубваш! (На себе си.) Трябва по-скоро да видя Сара. (Излазя отляво.)


Влазя Драган отдясно.

Явление 4

Горните (без Красимира) и Драган


Теодора. Протокелиоте, кажи на царя, че моля да ме приеме веднага.

Драган. Слушам, господарко, но ако е да молиш за Рад Лупу — безполезно е. Той е осъден безвъзвратно. Царят не се повръща от думата си. Бедният момък, колко ми е жал за младостта му! При всичките увещания, заплашвания, Рад Лупу упорствува. „Аз, каже, съм виновен, никой друг не знаеше. Готов съм да умра“. Но най-лошото е, че той говореше опасни думи, за да намали греха си! Той твърди, че е искал да се ожени за Сара! Да се ожени за годеницата на Александра! Нещастникът, да беше казал, че иска да я убие, нямаше така да разсърди царя! Вие знаете как Александър люби Сара, как страшно я ревнува! Но той му не повярва, той не повярва на такава дързост… Тъй или инак — Рад Лупу е загинал. Колко свят се трупа вече по стените и по кулите на Трапезица, за да гледа страшното зрелище.

Теодора. Виж по-скоро Александра. Измоли да ме приеме.

Драган

. Царят е тука в градината. Почакай, господарко. (Излазя отдясно.)

Теодора. Да го спася, да го спася! А аз нека пропадна. (Сяда пак и си затуля лицето с ръце.)


Влазят отляво, в дъното, Сара и Красимира.

Явление 5

Горните (без Драгана), Сара и Красимира


Сара(наднича над стената, па се извръща). Как е дълбоко тука! Каква пропаст! Янтра шуми долу. И по стените на Трапезица колко свят.

Красимира. Оттука ще фърлят Рад Лупу. (Подава й едно цвете.)

Сара(зима цветето).

Какво хубаво цвете! (Мирише го.)

Красимира. Моята царица е по-хубава от най-красните цветя…

Сара(гледа към запад). Гледай, Красимиро, как чудесно захожда слънцето сред пурпурно светли облаци.

Красимира(гледа Сара). Аз се покланям само на възходящето слънце.

Стана(низко на Теодора). Царице, ето Сара. Не бива ли да я помолим да се застъпи пред царя за бедният Рад Лупу?

Теодора. Не ща, не искам да я видя. Аз ще моля Александра.

Стана. Позволи на мен… Да опитаме… бедният момък. (Отива към Сара и я фаща за ръцете умолително.) Саро, ще те моля… моли царя да подари живота на Рад Лупу. Моли го, Саро! Той не е виновният… Заклевам те в мъките, които си причинила на царицата, в сълзите, които си я накарала да пролива, и в короната, която ще мине на твоята хубава глава, смили се за нещастния момък и моли царя за него. Ти си сега най-силна и една можеш да говориш на Александровото сърце, ти можеш да го запалиш и смекчиш, той може на цял свят да откаже, тебе ще послуша. Защото те люби! Една думица, Саро, и ти си спасила Рад Лупу.

Сара(студено). Стано, аз нямам обичай да се бъркам в работите на царя. (Като гледа Теодора.)

Това и не прилича на „слугиня“. (Отдалечава се.)

Теодора. Жестока еврейко!


Влазят Александър и Драган.

Явление 6

Горните, Александър и Драган


Александър(към Теодора сухо). Аз ти дойдох на крака. Какво имаш да ми кажеш?

Теодора(пада на колене пред него). Помилвай го, Александре! (Плаче.)

Александър. Аз мислех, че ще ми говориш за себе си.

Теодора(става и скопчва ръцете умилително). Подари живота на бедния момък. Аз съм готова сега да изпълня волята ти, аз отивам с радост в мънастирската килия и те освобождавам от мене си. Но Рад Лупу нека остане жив.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Солнце
Солнце

Диана – певица, покорившая своим голосом миллионы людей. Она красива, талантлива и популярна. В нее влюблены Дастин – известный актер, за красивым лицом которого скрываются надменность и холодность, и Кристиан – незаконнорожденный сын богатого человека, привыкший получать все, что хочет. Но никто не знает, что голос Дианы – это Санни, талантливая студентка музыкальной школы искусств. И пока на сцене одна, за сценой поет другая.Что заставило Санни продать свой голос? Сколько стоит чужой талант? Кто будет достоин любви, а кто останется ни с чем? И что победит: истинный талант или деньги?

Анна Джейн , Артём Сергеевич Гилязитдинов , Екатерина Бурмистрова , Игорь Станиславович Сауть , Катя Нева , Луис Кеннеди

Фантастика / Проза / Классическая проза / Контркультура / Малые литературные формы прозы: рассказы, эссе, новеллы, феерия / Романы
К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература