Когато боговете се смеят

Настя Каменская беше права: банята им никак не беше за гледане. Започнатият преди година ремонт бе прекратен още в началото във връзка с паметния 17 август. Половин година след това жилището беше задръстено от строителни материали и разни плочки, купени предварително, но така и останали неизползвани поради липса на пари за продължаване на ремонта, както и поради необходимостта да пестят всяка копейка за данъците. Те категорично отказаха да приемат финансова помощ от брата на Настя — Александър, и след няколко безуспешни опита да им пробута пари за ремонт Саша съвсем легално докара камионче с работници и откара целия този строителен Монблан извън града, на своята вила. Сега човек можеше спокойно да се обърне в жилището, без риск да събори някоя камара или да падне и да си разбие челото. Но самото жилище, подготвено за несъстоялия се ремонт, правеше потискащо впечатление. Стените със свалените тапети и без плочките в банята навяваха смътни асоциации с вехтите блокове „за събаряне“, с нищета, немарливост и безнадеждност. Впрочем трябва да отбележим, че и Настя, и съпругът й в края на краищата свикнаха с това положение и вече не реагираха толкова остро на цялата тази бъркотия, още повече че все пак бяха успели да ремонтират и обзаведат с нови мебели кухнята. Разбира се, не можеха да канят гости в това разрушено гнездо, но спокойно можеха да се примирят с това. Роднините и приятелите ще се отнесат с разбиране, могат да не се притесняват от тях, всички изгубиха пари по време на кризата, а в този дом и без това почти не влизат чужди хора. Вярно, Алексей възнамеряваше да дава частни уроци и щеше да се наложи учениците да идват тук…

— Льошик, как ще каним хора тук, а? — тъжно попита Настя, излизайки от банята. — Срамота е. Професор, почетен академик, а живееш в такъв кошмар.

— Не се притеснявай — безгрижно отвърна Алексей, — най-важното е да не ти пука. Когато човек се притеснява, другите веднага го забелязват и започват да се взират: какво ли толкова има, какво го безпокои? Ще се държа като крал на празненство и с небрежен тон ще обяснявам на всички, че правя ремонт. Напълно естествено е, че когато в едно жилище се прави ремонт, то не може да прилича на царски палати. Ще ядеш ли супа?

Настя седна до масата в кухнята и с наслада протегна краката си, отекли през деня.

— Ще ям — сладко проточи тя. — Студена супа в такава жега е върхът на мечтите ми. Льош, как мислиш, дали тази година ще се повтори ланшният ужас с жегата?

— Да, по всичко личи, че ще се повтори — кимна той. — Синоптиците обещават през цялата следваща седмица да имаме над трийсет градуса. Аска, чувствам се толкова виновен — всички нормални хора през отпуска си отиват някъде на море или изобщо из природата, а ти заради моите идиотски хонорари ще бъдеш принудена да стоиш в Москва. Но ако се измъкнем благополучно от тази история с данъците, тържествено обещавам: ще отидем там, където има топло море, горещ пясък и прохладен вятър. Вярваш ли ми?

— Вярвам ти — усмихна се Настя, — само че кога ще стане това? Отпуските си за тази година ще използваме сега, а до следващото лято има мнооого да чакаме. Още повече, не забравяй, че Житената питка ме пусна извън графика, така че следващата година ще почивам по което и да е време, само не и през лятото. Така че днес можеш да даваш всякакви обещания, далече сме от деня на изпълнението им. Защо не ми обещаеш бразилски карнавал?

Алексей я погледна смаяно и отмести празната чиния.

— Искаш да отидеш на карнавала в Бразилия? Нямах и представа, че съпругата ми е толкова амбициозна…

— Не, не искам да ходя на карнавал, не обичам шумните тълпи. И в Бразилия не ми се ходи, полетът е много дълъг. Но мога да попитам, нали така?

— Питайте — ще ви се отговори — отвърна с шега той.

След вечерята Настя се зарови в новите речници, радостно предвкусвайки и работата върху превода, и онова неоспоримо предимство на отпуска, което позволява да не скачаш от звъна на будилника в шест и половина сутринта. Но я очакваше разочарование. Обаждането на редактора от издателството я лиши поне от половината й слънчеви илюзии.

— Много съжалявам, но за близките два месеца не са ни нужни преводачи. Всички книги вече са разпределени, но ако се обадите наесен…

— Не, отпускът ми е сега. Благодаря, извинете за безпокойството.

Настя затвори и тъжно впери очи в речника, станал вече ненужен.

— Сама съм си виновна — каза мрачно на Алексей, — такива неща се планират предварително, трябваше да си уговоря работата още през март.

— Но нали не знаеше със сигурност дали началникът ще те пусне — взе да я утешава Чистяков. — И после, през март ние още се надявахме, че ще съберем парите. Не се тормози, Асенка, ще се справим. Хем ще си отспиш добре, ще си починеш.

Настя шумно затвори речника и решително тръсна глава.

— Не, тая няма да я бъде. Ние семейство ли сме, или съседи от комунално жилище? И аз ще давам частни уроци, напразно ли мъкна в главата си пет езика? Там те просто се вкисват неизползвани, прашасват.

— Защо пък не? — оживи се съпругът й. — Чудесна идея.