Конго

След малко Ейми се върна обратно, вече на четири крака. Тя отиде направо при Карън Рос, подуши слабините й, и я огледа щателно. Особено я заинтригува кожената й чанта, с блестяща бронзова катарама. По-късно Рос сподели, че „било също като на всяко коктейл парти в Хюстън. Оглеждаше ме друга жена. Имах чувството, че всеки миг ще ме запита откъде съм си купила дрехите.“

Това обаче не беше финалът на запознанството им. Ейми протегна ръка и съвсем съзнателно прокара изцапаните със зелена боя пръсти по полата на Рос.

— Имам чувството, че не всичко беше наред — отбеляза Карън Рос.

Елиът наблюдаваше развоя на тази първа среща с далеч по-голямо внимание, отколкото искаше да си признае. Представянето на други човешки същества на Ейми често беше съпроводено с трудности, особено ако бяха жени.

С годините Елиът започна да различава множество типични „женски“ черти в Ейми. Тя можеше да бъде срамежлива, реагираше на похвали, винаги обръщаше голямо внимание на външността си, обичаше грима, и беше много капризна по отношение цвета на пуловерите, които носеше през зимата. Предпочиташе мъжете пред жените, и открито ревнуваше Елиът към приятелките му. Той рядко ги водеше при нея, но понякога сутрин тя го душеше за женски парфюм и винаги коментираше ако беше пак с дрехите от предния ден.

Ситуацията можеше да бъде забавна, ако не беше фактът, че понякога Ейми се нахвърляше без всякакъв повод върху непознати жени. А атаката на Ейми никога не беше забавна.

Ейми се върна до молберта и сигнализира, Не обича жена не обича Ейми искам отиде си отиде си.

— Хайде, Ейми, бъди добра горила — придумваше я Питър.

— Какво каза тя? — запита Рос, отправяйки се към мивката да измие зеленото петно от полата си. Питър отбеляза, че тя не изписка и не се отдръпна рязко като повечето посетители, отблъснати от Ейми.

— Казва, че харесва роклята ти — каза той.

Ейми го стрелна с погледа, с който го укоряваше, когато я преведеше неправилно. Ейми не лъже. Питър не лъже.

— Хайде, Ейми, бъди добра горила — заувещава я той. — Карън е добро човешко същество.

Ейми изръмжа и се върна към рисунката си.

— Какво ще стане сега? — запита Карън.

— Дайте й малко време — произнесе окуражително той. — Има нужда от време, за да се настрои.

Той реши да премълчи, че с шимпанзетата нещата бяха много по-лоши. Те замеряха непознатите с фекалии, и дори работниците, които познаваха добре; често атакуваха, за да извоюват надмощие. Шимпанзетата изпитват силна нужда да разберат кой е водачът. За щастие, горилите бяха далеч по-невзискателни към доминиращите в йерархията, по-кротки.

В този момент Ейми съдра листа от молберта и шумно го накъса, разхвърляйки парчетата из стаята.

— Това част от настройката ли е? — запита Карън. Тя беше повече развеселена, отколкото изплашена.

Ейми седна на средата на пода, обградена от парчета хартия. Тя гневно ги събра на топка и продължи да ги къса, сигнализирайки Тази жена Тази жена. Това беше класическото поведение с изтласкване. Всеки път, когато горилите избягваха пряката агресия, те прибягваха до някакъв символичен жест. Действията й символизираха символичното разкъсване на Карън.

И тя вече започваше да се самонавива. Започваше онова, което екипът по проекта Ейми наричаше „секвенсинг“, или поредица от реакции и демонстрации. Точно както човешките същества първо почервеняваха, после се напрягаха целите, а след това крещяха и хвърляха разни вещи преди накрая да прибягнат към пряка физическа агресия, така и горилите минаваха през една стереотипна поредица от реакции преди да стигнат етапа на физическа агресия. Късането на хартия, или трева, щеше да бъде последвано от странично крабовидно придвижване и ръмжене. После щеше да заудря земята, вдигайки колкото е възможно повече шум.

И в следващия момент Ейми щеше да атакува, ако той не я прекъснеше.

— Ейми — изрече рязко той. — Карън бутон жена.

Ейми спря да къса. В нейния свят „бутон“ беше приетия термин за обозначаване на човек с висок статус.

(Button — копче, важна клечка /жаргон/ Б. пр.)

Ейми беше изключително чувствителна спрямо индивидуалните настроения и поведение, и тя с лекота наблюдаваше екипа, определяйки положението на всеки в служебната йерархия. Но при непознати хора Ейми като горила беше напълно безпомощна при определянето на формалните връзки и статуса им; основните индикатори — дрехи, поведение, и реч — нямаха никакъв смисъл за нея.

В детските си години веднъж бе атакувала съвсем безпричинно един полицай. След няколко епизода свързани с ухапвания и заплахи за съдебни дела те накрая бяха разбрали, че Ейми възприемаше полицейските униформи с блестящите им копчета нелепи и клоунски; тя приемаше, че някой облечен по такъв нелеп начин трябва да се намира много ниско в йерархията и може да се атакува без последствия. След като й обясниха концепцията на „бутона“, тя вече се отнасяше с респект към хората в униформа.