Ковачница на мрак

Смехът й го смути, но поканата бе като искра за суха прахан, сякаш тя бе разпалила въображаемото му бъдеще и бе готова да заеме мястото си в него. Този път се вгледа в нея много внимателно и си представи лицето й — по-старо, по-силно, изтъкано със здрава нишка. Лице до лицето на героя. Спътник през годините, верен и сигурен, и когато тръгнаха покрай Харал и Грип, Орфантал усети как това лице, усмихнато и поруменяло, потъва дълбоко в душата му.

Щяха наистина да са големи приятели, реши той. А някъде все още напред, смътен и замъглен, но черен като закана, чакаше предателят им.

Оставиха ги сами при огъня и отначало това смути Орфантал. Беше свикнал с близостта на Грип и бе започнал да мисли за стареца като за мъдър чичо или кастелан. Но това бе въпрос на кръв и чистота и макар родословната линия на Анкаду да беше по-незначителна, все пак бе много над тази на Харал, Грип и останалите.

Докато бе с охраната и търговците, Орфантал не бе намерил нищо, което да показва ясно различието в класите. Грубите обноски не бяха достатъчни, тъй като според него те бяха обичайни за всички хора на път, и дори жестокостта на Харал към Нарад бе заслужена заради непокорството му.

Но когато Сукул се настани срещу него, на подобно на седло походно столче, докарано с фургона от крепостта, и дойдоха слуги с калаени чинии, пълни с топла храна, и с чаши разредено вино вместо ейла, предложен на другите от кервана, Орфантал с изненада осъзна колко е свикнал със спътниците си в това пътуване. Дотолкова, че бе започнал да се възприема като не по-различен от тях. Сирак в компанията им, харесван от всички и всъщност — един от тях.

Внезапното уважение беше нежелано, напомняше за всички правила на поведение, които според него бяха безсмислени. Докато гледаше как Сукул реагира на това с естествена лекота, всички нервни уроци на баба му се върнаха в ума му, неприятни като шибване с пръчка по гърба.

— Орфантал — заговори Сукул, след като опита храната, — разкажи ми за себе си. Но първо, за да ти спестя време, ето какво знам. Родственик си на Нерис Друкорлат, вдовица от войните… тя има дъщеря, нали? Бивша заложница в дома Пурейк. Но за фамилията й извън нейното имение съм чувала малко. Всъщност бях убедена, че кръвната им линия почти е изчезнала и че е останал само един клон, който да ражда листа. Трябва да си дошъл отдалече, от някоя полузабравена издънка от самия край на Куралд Галайн.

Орфантал беше добре подготвен за историята, която да разкаже. Но Сукул щеше да е спътницата в живота му, тъй че между тях щеше да е искрено.

— Нерис Друкорлат наистина е моя баба — каза й той. — Майка ми е Сандалат Друкорлат, която сега живее при Драконите като заложница. Баща ми е умрял във войните, в голяма битка, където е спасил живота на много прочути благородници.

Момичето го гледаше съсредоточено. След малко каза тихо:

— Нерис, разбира се, ти е казала да разправяш съвсем друга история.

— Да. Но няма смисъл. Не знам защо трябва да се преструвам, че имам други майка и баща. Майка ми е много добра към мен и ми разказва много неща за баща ми. Само смъртта би могла да смири любовта им.

— При кого ще си заложник, Орфантал?

— В самата Цитадела, при синовете и дъщерите на Майка Тъма.

Тя остави блюдото си на земята — повечето й вечеря бе недокосната — и посегна за виното си.

— И всичко е уредено? Изненадана съм. Нима Майка Тъма вече иска за най-близките си следовници — синовете и дъщерите й — единството и честта на Велик дом? Какво ли ще си помислят благородниците за това? Родословия ще се кръстосат — и всичко заради един култ на преклонение.

Думите й го объркаха. Вече беше ясно, че Сукул е много по-голяма от него.

— Мисля, че да, всичко е уредено.

Очите й отново се взряха в него, напрегнати както преди. Тя изпи половината от чашата си и я протегна да й я напълнят.

— Орфантал, наистина ли вече сме приятели?

Той кимна.

— Тогава чуй добре съвета ми. След няколко дни ще пристигнеш в Карканас и ще те предадат под опеката на тези, които живеят в Цитаделата. Ще има учители и ще усетиш, че те теглят в една или друга посока, а дори тези, на чиито грижи ще те предадат, ще са заети със своите си работи и интереси. Възможно е, Орфантал, животът ти да се окаже самотен там.

Той се вгледа в нея. Нямаше ли всички да се съберат и да го посрещнат с радост, както правеше майка му? А Аномандър Рейк? А Андарист и Силхас Руин?

— Потърси лейди Хиш Тула — тя е там сега. Преди да тръгнеш утре заранта, ще пратя слуга с писмо, което ще й напиша. Трябва да й го предадеш лично.

— Добре. Но ти не си заложница. Ти си гостенка… Защо си гостенка в крепост Тула?

Сукул направи кисела физиономия.