Ковачница на мрак

— Дошла е азатанаи от Витр. Всеки момент ще се появи, все едно че е издигната от шейките.

Емрал повдигна вежди.

— Да се опълчи на Майка Тъма? Едва ли.

— Знаехте ли, че Хун Раал е в Карканас?

— Разгледах молбата му за аудиенция, да.

— Не е трябвало да му отказвате — отвърна Синтара. — За щастие той ме потърси и поговорихме. Азатанаи е била намерена от отряд на Стражите на Външния предел и Страж е придружил жената насам — преди да се намесят монасите. Азатанаи е била отведена веднага на среща с Шеканто и била гост в манастира за две нощи. Започвате ли да проумявате?

— Не отказах на Хун Раал. По-скоро не видях нужда да се бърза. Той ли ви каза това? И какви според вас биха могли да са причините му толкова припряно да ви уведоми, сестра Синтара? Позволете ми да предположа. Иска да втълпи идеята, че тази азатанаи представлява заплаха, и така да получи от Майка Тъма заповед отново да призове на оръжие легиона на Урусандер.

Синтара се намръщи.

— Тя е дошла от Витр.

— Тя е азатанаи. Може би наистина е дошла от Витр, но не е от него. Откога азатанаите представляват заплаха за нас? Ако Хун Раал постигне своето, как ще реагират благородниците на възкресяването на легиона на Урусандер в пълната му мощ? Особено в този момент, когато цял Карканас говори за свещен брак?

— Свещен брак? Уверявам ви сестра Емрал, мълвата по улиците е само за Драконъс и какво би могъл да направи той, ако такъв съюз бъде обявен.

— Само защото са продължили да разсъждават в същата посока, както и вие, изглежда, сестра. Драконъс несъмнено… дали ще бъде поднесена главата му на блюдо за умилостивяване на благородниците? И колко дълго ще продължи тази радост, когато двайсетина неблагородни командири на кохорти на Урусандер нахлуят с кални ботуши във Великата зала на Цитаделата? Прогонването на Драконъс от леглото й е жалка компенсация за разреждането на властта на знатните. Завръщането на легиона на Урусандер ще бъде изваден меч, вдигнат високо над главите ни. И вие сте готова да танцувате за тях?

При последните думи лицето на Синтара помръкна. Слуховете за детството й, прекарано като улична танцьорка — с уста около членовете на пияни старци, — все още не бяха заглъхнали съвсем. Емрал и агентите й не бяха направили нищо, за да ги разпръснат, разбира се. Но пък и нейните разпространители на клюки неуморно уронваха репутацията на самата Емрал. „Така че винаги има неща за обсъждане.“

— Изглежда — заговори след малко Синтара, — напоследък сте запозната добре с уличните слухове, сестра Емрал.

— Достатъчно, за да знам, че омразата към Драконъс произтича от ревност…

— И нарастващата му власт!

Емрал се взря в Синтара.

— И вие ли вече сте заблудена като останалите? Той няма никаква власт. Той е любовникът й и нищо повече. Консорт.

— Който удвои броя на домашните си стражи през последните три месеца.

Емрал сви рамене и се обърна отново към огледалото.

— На негово място щях да направя същото. Мразен от легиона и простосмъртните, плашещ знатните. За да премахне заплахата от това, би било по-добре да се омъжи за него, вместо за Урусандер.

— Добре, че Майка Тъма не търси нашия съвет — сопна се Синтара.

— По това сме съгласни — отвърна Емрал.

— Но дори и това ще се промени, сестра Емрал. Тогава какво? Нима ще застанем пред нея озъбени и разпенени една на друга?

— С малко късмет, ще сте пораснали дотогава и ще сте станали по-благоразумна.

— Така ли обяснявате бръчките на лицето си? След като непрекъснато се гледате в огледалото, би трябвало вече добре да знаете недостатъците си.

— Но, сестра Синтара — отвърна Емрал на смътната фигура, застанала зад отражението й, — не гледам себе си.

Капло Дриим и магьосник Реш яздеха в челото на процесията. Зад тях, сама и с половин дузина шейки след нея, яздеше Т’рисс, на коня си от усукани и сплетени стръкове трева. Черните стебла бяха избелели в смъртта си. Подобието вече бе станало сиво-кафяво и с изсъхването цялото същество се беше стегнало, а тревите бяха заприличали на мускули и гола кост, като животно, чиято кожа е одрана. Дупките на очите му бяха вече замрежени от паяжина. Капло едва се сдържаше да не се обърне за пореден път през рамо към жената азатанаи и ужасния й кон.

Дланите му бяха потни в кожените ръкавици. Краят на гората вече се виждаше в откос вяла слънчева светлина, сякаш сянката на облаци бе заседнала в очите му, и той едва успя да надвие трепета си.

Магьосник Реш до него беше нетипично смълчан.

Бяха отвели Т’рисс в манастира Ян и влязоха в двора, пълен с монаси, повикани от нивите и събрани, за да поздравят официално жената азатанаи. Мнозина в тълпата се присвиха уплашено, като видяха коня от трева, или може би от нарастващата сила на ездачката му, която според Реш се излъчваше от нея на невидими, но осезаеми вълни, или от безизразното й лице и равнодушните й очи.