Ковачница на мрак

— Предизвикват верска война? — изръмжа Силхас Руин. — Луди ли са?

Синтара въртеше очи от Емрал към братята и обратно, на лицето й се бе изписало объркване.

Аномандър погледна към залостените врати и поклати глава.

— Едва ли. Техният култ гледа навътре. Никога не са показвали с нищо, че искат да си върнат стария храм.

Добре разбираше проблема, осъзна тя. Бързината на мисълта му надвишаваше дори нейната.

— Може би сте прав, милорд. В такъв случай трябва да са също толкова объркани като нас. Достатъчно ли е, за да ги смятаме за потенциални съюзници?

— Не толкова, че да се уповаваме на това, според мен. Безизходицата е тяхна — допускам, че в манастирите цари хаос. Почитането на мъртъв бог гарантира едно нещо и то е неограничената свобода на жречеството.

— Но сега…

Той кимна.

— Плановете им са разстроени. Изправени са пред предизвикателство от най-неочаквана посока.

— Ако мисълта им е гъвкава — каза Емрал, — ще видят в това потенциална сила, укрепваща позицията, която могат да заемат по въпроса за властта.

— Светски проблеми, да. — Той помълча, все още без да обръща внимание на Синтара, а след това продължи: — Уведомиха ме, че майка Шеканто лежи тежко болна… последствие от срещата, мисля. И че Скеленал бърза да иде при нея. Стари са, но едва ли са глупави.

— Тогава трябва да потърсим магьосник Реш и вещица Сувера, за да разберем какво можем да очакваме от шейките — каза Силхас.

Още един остър ум, отбеляза Емрал. Можеше да прости на Андарист за разсеяното му мълчание, макар да знаеше добре, че от тримата братя неговата проницателност почти не отстъпва на почти легендарния талант на Аномандър в тази област. Въпреки че се проявяваше осезаемо по-бавно. Обърна се към Силхас.

— Уведомиха ме, че придружителите на азатанаи са магьосник Реш и лейтенант Капло Дриим.

— Капло — повтори Силхас.

— Да — отрони замислено Аномандър. — Това е интересно.

— Шеканто е уплашена — заключи Емрал. — Не може да има друго обяснение за Капло Дриим. — Погледна Аномандър. — Ще държи азатанаи под око, несъмнено.

— Съгласен съм. Но това е паника на Шеканто, не наша. Не виждам полза в това пратеник да бъде убит в нозете на Майка Тъма.

— Лорд Аномандър — попита Емрал. — Можете ли да го предотвратите?

— Имаме предимството на очакването — отвърна Аномандър и се обърна към Силхас, а той кимна и вдигна рамене.

— Всички се колебаете — отбеляза Емрал.

Замръзналият дъжд продължаваше да вали. Зърна град се трупаха на пода.

Аномандър въздъхна.

— С меч в ръка Капло Дриим е по-бърз от всеки, когото съм виждал. Би могло да съм до него и пак да не успея.

— Тогава стойте между него и азатанаи — изсъска Синтара. — Те идват, а ние тук си кудкудякаме като кокошки и губим време! Майка Тъма трябва да бъде предупредена…

— Тя знае и не й трябва повече от нас — каза Аномандър. — Сестра Синтара, ние, кокошките, имаме много неща да решим тук, но вие настоявате да кълвете из двора.

— Аз съм избраната й Висша жрица!

— Издигането ви целеше да облекчи сестра Емрал от административното бреме — отвърна Аномандър. — Майка Тъма не осъзна добре користната ви амбиция, а ако мислите, че висши пиленца и мокър полог са най-сигурният път към власт, мога ли да ви напомня поемата на Галан „Трофеи от младост“? В края на поемата дори думите умират. — Обърна се към Емрал. — Висша жрице, ще реша проблема с Капло Дриим преди да влезем във Великата зала.

— Успокоихте ме — отвърна тя, като се мъчеше да прикрие изумлението си от думите на Аномандър към Синтара. Издигане, за да се облекчи администрацията? Не беше знаела това. „А сега… има ли съжаление?“

— Каква впрочем е тази работа с някакъв възкресен речен бог? — попита Силхас.

Изпълни я облекчение. Тези братя, първите избрани сред чедата на Майка Тъма, умееха да правят крехък всеки страх и след това да го разбият с енергична самоувереност. Всеки път, щом ги погледнеше — Аномандър, Силхас и особено Андарист, — виждаше баща им и любовта в нея, така окована, така наранена и кървяща под упоритото самобичуване, се надигаше отново с непокорна сила. Наслада в болката, надежда в отдавна нарушени обещания — можеше почти да усети как години се смъкват от нея в присъствието на тези трима синове.

— Мисля, че вече зависи от магьосник Реш — отвърна Емрал на Силхас.

— Ще ги изчакаме тук — заяви Аномандър.

— Твърде много от нас тук предполага слабост — изтъкна Андарист. — Аз ще се оттегля. Силхас?

Силхас се обърна към Аномандър с усмивка.

— Двамата заедно двойно удавяме заплахата и каквото трябва да се удави двойно. Аз отивам с Андарист. Казват, че капитан Келарас бил се върнал и Датенар и Празек го били завели в някаква кръчма. Андарист, предлагам да идем при тях. Аномандър, да попитам ли капитана за отговора на Хуст Хенаралд?

— Защо не? — отвърна Аномандър. — Много съм любопитен.

Двамата братя изсумтяха и се запътиха навън.

Емрал не разбра смисъла на последните думи. Хуст Хенаралд се държеше настрани от всякакви политически машинации. Замисли се какво ли би могъл да иска от него Аномандър. „Глупава жена! Какво друго може да е? О… ако железен вик прокънти в Цитаделата, ехото ще стигне далече.“