Ковачница на мрак

— Ръка владееща меч е това, да. Баща ти добре се е погрижил да те подготви за живота занапред. Ти си Аратан, неудобен син на Драконъс, изгубено дете за скърбяща майка. Дали ръката, която сега държа, е тази, която ще прати ножа в гърба на баща ти? Така се бои той, но кой баща не би се боял?

Аратан се взря в сивите му очи и отвърна:

— Нямам амбиции.

— Може би. Но други имат.

— Те никога няма да ме намерят.

Рунтавите вежди се вдигнаха.

— Цял живот ще живееш в криене значи?

Аратан кимна. Другите стояха до тях и слушаха, но той не можеше да откъсне поглед от очите на Гризин Фарл.

— Не е кой знае какъв живот — рече великанът.

— Не държа на кой знае какъв живот, сър. Тъй че добре ме устройва.

Гризин Фарл най-сетне пусна ръката на Аратан и се обърна към Драконъс.

— Казват, че Мракът се е превърнал в оръжие. Срещу кого трябва да удари? Това е въпросът и отивам да чуя отговора му. Кажи ми, Драконъс, ще потрепери ли Карканас при моето съдбовно идване?

— Кули ще рухват — отвърна Драконъс. — Жени ще припадат.

— Ха! И би трябвало! — Но после се намръщи. — Тези наблюдения, стари приятелю, не се връзват добре. — А след това се обърна към Ферен и падна на коляно пред нея. — Кой би могъл да очаква такава красота тук, на самия край на Пустошта Барет? Аз съм Гризин Фарл, познат сред азатанаите като Закрилника, знаен за джелеките като воина, който пропуска всеки бой, проспива всяка битка и само се усмихва на всяко предизвикателство. Познат, също тъй, на малцината все още останали джагъти като Спящия камък, което е техният поетичен начин да опишат позорната ми летаргия. А сега бих помолил да изречете своето име, за да мога да го тача и да тая спомена за вашия глас вечно в сърцето си.

Ферен остана сякаш безразлична към всичко това, макар че по страните ѝ изби червенина.

— Аз съм Ферен — отвърна тя. — Пограничен меч и сестра на Ринт.

— Твърде млада — отрони след миг Гризин Фарл, — за да изгуби надежда. Гласът ви ми разказа трагична история, макар подробностите да остават скрити, но в загубата има болка, а болката превръща се в жило, що вечно за загубата ни напомня.

При думите му тя се отдръпна и заяви рязко:

— Не разкривам нищо такова!

Гризин Фарл бавно се изправи и разпери ръце, сякаш искаше да ги обгърне всички.

— Ще се напием в дива радост тази нощ, докато огънят накрая не изтлее и заревото слънчево звездите не прогони, и трогнати до сълзи ще се кълнем един на друг във вечна вярност, преди да изпопадаме в несвяст. — Вдигна огромния мях, който носеше. — Ейл от Тел Акаи, които са майстори ако не във варенето, то определено в пиенето. — Замълча, а после добави: — Надявам се, че имате храна. В припряността си да ви видя, за огромна жалост, не взех ни хапка.

Драконъс въздъхна отчаяно и Аратан се сепна.

А после Гризин Фарл се усмихна и всичко в този свят отново беше наред.

Ейлът беше силен, моментално замая Аратан и скоро след вечерята, насред мръсна песен за една девица Тел Акаи и стар джагът с болни бивни, пята много мелодраматично от азатаная, той заспа.

Раскан го събуди на другата сутрин с чаша силни билки и върбова кора и докато седеше и отпиваше от горещата напитка, Аратан видя, че Гризин Фарл вече не е сред тях.

Дори сега всичко му изглеждаше като сън, смътен и объркан, трескав дори. Главата го цепеше. Аратан се зачуди за какви ли неща са си говорили спътниците му в отминалата нощ — чувстваше отсъствието си в нея като подигравка с всякакви претенции, които можеше да има, че е станал мъж. Беше изпаднал в несвяст като момченце при първата му чаша, открадната от масата и припряно изгълтана долу зад някой стол.

Искал беше да чуе повече за Мрака като меч, като оръжие. А беше ясно, че Гризин Фарл познава баща му — така, както не го познаваше никой друг, дори самата Майка Тъма. Що за странни преживелици споделяха двамата? Какви ли загадъчни истории свързваха миналото им? Няколко скришни погледа към Раскан, Ринт и Ферен му подсказаха, че не е било разкрито нищо важно. Всички те обаче изглеждаха много по-отпуснати, отколкото пречи идването на Гризин Фарл, сякаш между тях след тази нощ, пълна с ейл и смях, бяха съборени прегради.

След миг размисъл Аратан отново погледна Ферен и видя, че нещо все пак

се е променило. Имаше някаква лекота в нея, а когато улови усмивката, която отправи към брат си след някаква тихо изречена реплика, изведнъж му се стори, че всичко се е променило. Напреженията се бяха стопили. Потискащата тежест от злополуката със Сагандер бе изчезнала. „Гризин Фарл дойде при нас и си е отишъл, но когато си е отишъл, е взел нещо със себе си.“

Забеляза, че баща му го гледа. След малко Драконъс се приближи и каза:

— Трябваше да те предупредя за ейла на Тел Акаи.

Аратан сви рамене.

— А ти едва се беше съвзел от сътресението — продължи баща му. — Затова те удари като приспивателно. Съжалявам, Аратан, че пропусна повечето от тази толкова приятна вечер. — Помълча, после добави: — Твърде малко такива си имал.

— Той те нарече свой приятел — отрони Аратан почти обвиняващо.

Очите на баща му станаха студени.