Кралица на сенките

Несрин забави крачка и поспря на няколко щанда – просто отегчена купувачка, чакаща дъждът да стихне. Каол се придържаше близо до нея, а оръжията и варварската му походка възпираха джебчиите да пробват късмета си. Ударът в ребрата, който получи по-рано тази вечер, му придаваше още по-страховит фасон.

С помощта на двама от групата му прекъснаха един валгски командир, който влачеше поредния младеж към тунелите. А Каол беше толкова отнесен в мисли за Дориан, за думите и поведението на Елин, че не внимаваше достатъчно.

Затова си заслужи удара в ребрата и болезненото напомняне за него при всяка глътка въздух. Край на невниманието, край на издънките. Чакаше ги много работа.

Най-накрая двамата с Несрин спряха пред малката сергийка, оглеждайки десетината ножа и късите мечове, изложени върху протритото одеяло.

– Това място е още по-пропаднало, отколкото очаквах – коментира Бруло изпод сянката на качулката си. – Имах чувството, че трябва да покривам очите на Рес в половината от нишите.

Рес се изкиска.

– На деветнадесет съм, старче. Нищо тук не ме изненадва. – Рес погледна към Несрин, която прокарваше пръст по едно от извитите остриета. – Простете, мадам...

– Аз съм на двадесет и две – отвърна равнодушно тя. – И смятам, че ние, стражите, сме се нагледали на много повече от вас, дворцовите принцеси.

Видимата част от лицето на Рес почервеня. Каол можеше да се закълне, че дори Бруло се ухили. За момент не можа да си поеме дъх от смазващата тежест, паднала върху гърдите му. Едно време такива закачки бяха ежедневие – седеше с хората си на улицата и всички се смееха дружно. Едно време, когато не се канеше до два дни да отприщи ада в двореца, който някога бе наричал дом.

– Някакви новини? – попита Каол.

Бруло го наблюдаваше съсредоточено, сякаш усетил силната му агония.

– Тази сутрин получихме плановете за тържеството – отвърна сковано някогашният му ментор. После бръкна в джоба на пелерината си, докато Каол оглеждаше старателно един кинжал, вдигайки два пръста, сякаш се пазареше за него. Бруло продължи: – Новият капитан на кралската гвардия вече ни е разпределил по постове. Няма да остави никого в Голямата зала. – Майсторът на оръжията също вдигна два пръста и се приведе напред, а Каол сви рамене и бръкна в диплите на пелерината си за монети.

– Смяташ ли, че подозира нещо? – попита, докато плащаше.

Несрин се приближи и ги скри от чужди погледи с тялото си. Малките, сгънати карти се озоваха в джоба на Каол, преди някой да е забелязал.

– Не – отговори Рес. – Копелето иска само да ни унижи. Сигурно е наясно, че част от стражите още са на твоя страна, но ако подозираше някого от нас, вече щяхме да сме мъртви.

– Внимавайте – предупреди ги Каол.

Усети как Несрин се напряга до него, секунда преди друг женски глас да провлачи:

– Три медни монети за ксандрийски нож. Ако знаех, че има разпродажба, щях да си взема повече пари.

Всеки мускул в тялото на Каол се скова и той вдигна поглед към Елин, застанала до спътницата му. Разбира се. Разбира се, че ги беше проследила.

– Пресвети богове! – пророни Рес.

Усмивката под сянката на тъмната ù качулка беше откровено дяволска.

– Здрасти, Рес. Бруло. Предполагам в двореца не ви плащат достатъчно.

Майсторът на оръжията гледаше ту към нея, ту към тунелите.

– Не спомена, че се е върнала – обърна се накрая към Каол.

Елин изцъка с език.

– Изглежда, Каол не обича да споделя информация с никого.

Той стисна юмруци до тялото си.

– Привличаш твърде много внимание към нас.

– Така ли? – Елин вдигна един кинжал и го претегли с експертна лекота в ръката си. – Искам да говоря с Бруло и старото ми приятелче Рес. А понеже ти не ми позволи да ви придружа миналата вечер, това беше единственият начин.

Толкова типично за нея. Несрин бе отстъпила небрежно назад и наблюдаваше извитите проходи. Или просто избягваше контакта с кралицата.

Кралицата. Думата го смая отново. Кралицата стоеше насред Пазара на сенките, облечена в черно от глава до пети и повече от готова да пререже някое и друго гърло. С пълно право го плашеше мисълта, че може да се събере с Едион – кой знае на какво бяха способни заедно. А ако си върнеше магията...

– Свали си качулката – нареди ù тихо Бруло.

Елин вдигна поглед.

– Защо? И не.

– Искам да видя лицето ти.

Елин застина.

Несрин обаче се обърна към тях и облегна ръка на масата.

– Снощи видях лицето ù, Бруло, и си е също толкова хубаво, колкото преди.

Нямаш ли си жена, по която да точиш лиги?

Елин изсумтя.

– Май започвам да те харесвам, Несрин Фалик.

Несрин ù се усмихна половинчато. Което си беше същинско ухилване за човек като нея.

Каол се зачуди дали Елин щеше да харесва Несрин, ако знаеше за отношенията между двама им. И дали изобщо щеше да я е грижа.

Кралицата побутна качулката си назад толкова, колкото светлината да огрее лицето ù, и намигна на Рес, който се ухили до уши.

– Липсваше ми, другарче – каза тя.

Бузите на Рес пламнаха.

Елин върна погледа си върху Бруло, който стисна устни, докато проучваше лицето ù. След миг Майсторът на оръжията пророни:

– Ясно.

Кралицата напрегна мускули едва забележимо. Бруло сведе глава в лек поклон.