Кървава луна

— Възразявам срещу забележката на прокурора и искам съдът да…

— А аз искам адвокатът да седне.

— Почитаеми съдия! — Тонът на Дилън показваше колко е огорчен и раздразни Кели повече от възраженията му. — Това е абсолютно непрофесионално и аз съм обиден, искрено потресен и…

— Моля, приближете се — прекъсна го съдия Хамилтън.

Кели и Дилън се приближиха до съдийската маса.

— Трябва да смекчите тона, и двамата — тихо каза съдията. — Така всички изглеждаме лошо и може да стигнете до точка, когато ще се наложи да ви обвиня в неуважение към съда.

— Кажете го на нея. Тя задава въпроси, които просят за възражение.

— О, моля ви. Единственото нещо, което проси за възражение, сте вие. Вие правите професията ни да изглежда така, сякаш само манипулира…

— Нашата професия? Откога се възприемате като адвокат, а не като прехвалено ченге?

— Достатъчно — ядосано отсече Хамилтън. — Ако не можете да се контролирате, ще поема нещата в свои ръце и ще проведа изслушване за неуважение към съда и за двама ви. В един момент може да се наложи да обявя процеса за невалиден поради неправилно провеждане. Госпожице Уайтулф, искате ли невалиден процес?

Тя погледна Дилън.

— Не, уважаеми съдия.

— А вие, господин Астър?

— Не.

— Тогава предлагам да си поемете дъх, преди да се върнем към заседанието и протокола.

50.

Кели и Дилън се върнаха на местата си и съдията обяви десет минути почивка.

Хората тръгнаха към тоалетните и насам-натам и съдебната зала се изпълни с гласовете им.

Дилън погледна Лили.

— Може ли да поговорим навън?

Двамата излязоха на стъпалата отпред. Дилън пъхна ръце в джобовете и се загледа в колите, които преминаваха по улицата. За толкова малък град, кръстовището беше доста оживено.

— Лил, след телефонното обаждане снощи ти си на милиони километри от тук. Какво става?

— Нищо.

— Определено има нещо.

— Дори да има, не искам да говоря за това. И честно казано, не е твоя работа.

— Моя работа е, когато влияе върху клиента ни. Съзнаваш, че той е на съдебен процес за живота си, нали? Съдебните заседатели гледат нас, за да решат как да действат. Ти зяпаш в празното пространство и дори не внимаваш. Ако собствените му адвокати мислят, че той е загубена кауза, какъв шанс има заседателите да го виждат по друг начин?

Лили поклати глава.

— На теб ти е лесно, нали? Всичко е бяло и черно. Защитата на клиента е на първо място, а всичко друго е на заден план. Но може би за някои от нас животът ни е на първо място.

* * *

Кели стоеше пред катедрата и приключваше с въпросите си към детектив Ханк Филипс. Дилън възрази само два пъти.

— Нямам повече въпроси към този свидетел.

Преди да седне, тя отново се обърна към Филипс и каза:

— Всъщност имам още един въпрос, детектив. Въз основа на наблюденията ви, Арло Уорд изглежда ли като човек, който не е можел да се контролира в онази нощ?

— Въз основа на наблюденията ми върху него и моето обучение и опит, мнението ми е, че Арло Уорд е контролирал идеално способностите си в онази нощ.

— Благодаря.

Докато детективът си наливаше вода в пластмасова чаша, съдия Хамилтън каза:

— Господин Астър, свидетелят е ваш.

Дилън не застана пред катедрата. За да подложи на кръстосан разпит свидетел, той предпочиташе да стои в пространството между катедрата и свидетелското място, и докато задава въпросите, бавно да се придвижва към свидетеля. С увеличаването на темпото и интензивността на въпросите му, Дилън скъсяваше и дистанцията. Приближаването, докато повишава тон, създаваше ефект, в резултат на който свидетелят ставаше все по-объркан и изнервен, а обърканият и изнервен свидетел прави грешки.

— Вие сте полицай от повече от две десетилетия, нали така?

— Да.

— Обзалагам се, че сте видели много през това време.

— Може да се каже.

— Познавате добре тънкостите на криминалното разследване, нали?

Филипс повдигна рамене.

— Гледам сериозно на работата си, ако това питате.

— По-рано сте работили в отдел „Убийства“, така ли?

— Да.

— В полицията на Солт Лейк Сити?

— Да.

— Всеки отдел „Убийства“ в страната има табло за убийства, нали така?

— Не мога да говоря за другите юрисдикции, но в онази, в която съм работил в този щат и в Юта, имаше.

— Какво представлява това табло за убийства?

— Това е бяло или прозрачно табло на стената, където са изброени всички текущи разследвания на убийства, по които работи отделът. Дава на детективите бърза визуална преценка за приливите и отливите на убийствата в определена юрисдикция.

— Позволява ви да знаете колко сте назад, така ли?

— Това е една от функциите на таблото, да.

— Какво е мистерия и забивка, детектив?

Филипс се прокашля леко и погледна Кели.

— Това са обичайни термини, които понякога употребяват детективите, разследващи убийства.

— Мистерия е убийство, където няма свидетели, солидни улики и заподозрени, така ли е?

— Точно така.

— А какво е забивка?

— Глупав термин, който означава, че има много доказателства, заподозрян и свидетели и че случаят вероятно ще се реши с арест.

— Арло Уорд е признал за престъплението си, нали така?

— Да.

— Бил е покрит с кръв, когато са го спрели?

— Да.

— И се е съгласил да даде писмени самопризнания?

— Точно така.