Многоръкият бог на далайна

Преди началото на времето на света нямаше нищо, само насред пространството имаше алдан-тесег и на него седеше старецът Тенгер, който още тогава беше стар. Тенгер седеше на алдан-тесега и мислеше за вечното. И колкото повече мислеше, толкова по-ясно му ставаше, че вечността е дълга и че краят й не се вижда. И Тенгер каза:

— Добре е, че вечността няма край и че аз съм безсмъртен, защото, за да мислиш за вечността, трябва да си вечен. Това е разумно и светът винаги ще бъде такъв.

И чу глас:

— Грешиш, о, мъдри Тенгер!

Тенгер погледна надолу и видя как от една тъмна дупка в подножието на алдан-тесега изпълзява отвратително същество.

— Аз съм Йороол-Гуй, обитателят на бездната — каза съществото. — Родих се от твоите нечистоти и затова те мразя. Сега аз ще седя на мястото ти и ще мисля за вечното, а ти ще потънеш в дълбините.

Ядосан от тези думи, Тенгер стана и хвана съществото, за да го натика в дупката, от която беше изпълзяло, но Йороол-Гуй го сграбчи с безбройните си дузини жилави ръце и започна да се бие с него за правото да седи на тесега. Тенгер беше по-силен, но Йороол-Гуй впи в него дузините си дузини жадни уста й почна да пие кръвта му, така че Тенгер не можеше да го победи и тесегът остана празен, и на света нямаше ред. Битката продължи дълго и когато древните векове на вечността изтекоха, Тенгер каза:

— Виждаш, че никои от двама ни не може да победи, понеже и двамата сме безсмъртни. Кажи какво искаш. Обещавам да го изпълня, за да има мир и за да имам спокойствие.

— Искам да имам място, където да живея — отвърна Йороол-Гуй.

— Добре, ще ти направя четириъгълен далайн — просторен и бездънен, ще го напълня с течност, за да можеш да плуваш там, ще го населя с най-различни твари — твари грозни и отвратителни — и ти ще властваш над тях.

— Искам обаче и там да има тесег, защото и аз обичам да мисля за вечното — каза Йороол-Гуй.

— Да бъде — съгласи се Тенгер. — Ще сложа в далайна квадратен остров — оройхон. Той ще се крепи на осем стълба и на върха на всеки от тези стълбове ще има суур-тесег, което значи: място, откъдето се вижда надалече.

— Но нека и на оройхона да има твари, годни за храна: и аз да ги убивам, понеже мразя всичко, което може да ходи.

— Много искаш — каза Тенгер. — Но съм съгласен и на това. Тогава обаче ще създам не един, а пет оройхона, за да не можеш да убиеш всички наведнъж, понеже ти умееш само да пълзиш и онези, които успеят да избягат от тебе на съседния оройхон, ще са в безопасност. Сега доволен ли си?

— Не — каза Йороол-Гуй. — Искам сред тези твари да има една, която да прилича на теб като две капки води, да има две ръце и два крака, да може да говори и да мисли за вечното. И ще убивам тази твар като спомен за нашата битка, и ще ти се присмивам.

— Глупаво искане — намръщи се Тенгер, — но щом съм ти обещал, ще ти направя и човек. Знай обаче едно: веднъж на поколение — нали според това, което искаш, хората ще са смъртни — сред тях ще се ражда илбеч, строител на оройхони. И ще прави нови острови за себе си и за децата си, островите ще стават все повече, скоро ще се появят и такива, които няма да можеш да достигнеш, тъй като от всички страни ще бъдат заслонени от съседни острови, а ти ще можеш, да достигаш само един оройхон. И не знам кой на кого ще се присмива накрая.

— Проклинам твоя илбеч! — викна Йороол-Гуй. — Никъде да не намери покой и никъде, да не бъде щастлив! Да няма приятели и дори роднините му да му се подиграват и да го презират. И ако каже дори на един човек за дарбата си, да не доживее и до края на деня. И ще го преследвам неуморно, и той няма да избегне мъстта ми, та дори да построи оройхон чак на края на света. Границата ще го посрещне с огън и жупел и той няма да може нито да живее там, нито да избяга от далайна. Да бъде!

— Свърши ли? — попита Тенгер.

— Не. Последната си дума ще я кажа после.

И като каза така, Йороол-Гуй се вмъкна в тъмната дупка, а Тенгер почна да строи далайна. Алдан-тесегът остана празен и никой не мислеше за вечното.

Дълга беше работата и чак в края на средните векове Тенгер се върна, удари по алдан-тесега и когато Йороол-Гуй изпълзя, му каза:

— Всичко направих, както искаше.

И тръгнаха заедно към далайна, и Йороол-Гуй, като видя, че всичко е направено, се усмихна и каза:

— Ще отровя водата на далайна с отровата си, така че вече да не е вода, и някой ден отровата ще разяде стените на далайна и ще се разтече из цялото пространство, и никъде няма да остане място за глупака Тенгер.

— Е — каза Тенгер. — Това ти беше последната дума и да бъде както искаш. Но пази се — преди това в далайна може и да не остане място за теб.

И понеже това наистина бяха последните думи, Йороол-Гуй мълчешком се потопи в дълбините на далайна, а Тенгер се върна на алдан-тесега да мисли за вечността, чиито средни векове бяха свършили и започваха новите.