Мостът на птиците

— Това, дето казват, че хората умират подобно на дърветата, отгоре надолу, е вярно — въздъхна Господаря Ли. — Ако клетият ми мозък не бе заприличал на дърво, разядено от малки зелени червеи, щях веднага да оценя по достойнство факта, че Скъперника Шен не ревнуваше от Вол Номер Десет, а Вол Номер Десет не ревнуваше от Скъперника Шен. Нито един от любовниците на Лотосовия облак никога не е изпитвал ревност към другия. Това не би било човешко, ако ставаше дума за любов, но е много човешко, когато говорим за боготворене. Човек никога не ревнува братята си по вяра, а хората с чисти сърца винаги ще разпознаят една богиня. Веднъж вече казах, че Вола е чистосърдечен, а и сърцето на Скъперника Шен беше наистина златно, независимо от отблъскващата му външност. Нямам никакво съмнение в това, че и останалите й любовници са били достойни люде. Навярно именно поради същата причина самият аз не успях да разпозная младата богиня в тази дама.

Изправи се и отново направи дълбок поклон пред Лотосовия облак.

— Може би причината е в това, че имам лек недостатък на характера — каза Господаря Ли.

Седна, напълни две чаши вино и ни ги подаде. След това взе един от скъпоценните камъни, които бе показал на Ключовия заек.

— Бях толкова глупав, че успях да забележа очевидното едва след като открих това — рече тъжно той. — Това е един много рядък вид бисер, катранено черен, с малко петънце във формата на звезда. Лотосов облак, преди време дадох този бисер на Вола, който го хвърли в краката ти. Следващия път го видях в потънал град, където лежеше редом до ковчежето със сърцето на княза. Скъпо момиче, знаех много добре, че забравяш бисерите и нефрита десет минути, след като ти ги дарят, но никога не се бях замислял за но-нататъшната съдба на даренията.

Извърна се към търкалящата се на пода смачкана дреха и замислено я огледа.

— Княз Чин бе невероятно тъп, но в един единствен случаи показа истинска съобразителност — рече Господаря Ли. — След като е отнел паметта на Принцесата на птиците. Стареца от планината почти сигурно е предложил на княза да я превърне в дъждовна капка или розов лист, за да не могат никога да я открият. Князът обаче е имал друго нещо на ум. Човек като него, живеещ само заради парите, е преценил съвсем правилно, че в човешкия си вид Нефритовата перла би могла да бъде много по-доходна от хиляда златни мини. Видиш ли, в природата на хората е да почитат една богиня и да й носят приношения, а в природата на богините е да ги приемат. В случая нито мъжете са развратници, нито богинята е с леко поведение. И хората, и боговете просто играят ролите, отредени им от началото на времето. Убеден съм, че Лотосовия облак е събрала повече перли и нефрит, отколкото цялото войнство на княз Чин по време на своите походи. Цялото това богатство е било прибрано в съкровищници, пазени от чудовища.

Студени тръпки преминаха по гърба ми и измих чашата си на един дъх. Лотосовия облак вдигна своята чаша, но ръката й застина във въздуха.

— Все още не мога да повярвам — прошепна тя.

— Обзалагам се, че и на княза му е било трудно да повярва — каза Господаря Ли и се засмя. Смехът му бе силен, гърлен и щастлив. — Има нещо невероятно комично във факта, че най-алчният човек на света е поробил най-безкористната богиня в човешката история — той изтри сълзите от очите си. — Воле, князът навярно е получил язва, след като е открил слабото място на Лотосовия облак. Помисли си за това. Помисли си внимателно за перлите и нефрита, защото тази мисъл ще ти помогне по-лесно да свършиш една неприятна работа.

Отново напълни чашата ми, докато аз започнах да размишлявам за бисерите и нефрита. Умът ми въобще не пожела да заработи, но от глъбините му се надигна нещо, което се опита да си пробие път нагоре. Отказах се от всякакви собствени мисловни усилия и реших просто да не му преча. Стиснах плътно очи и се оказах изведнъж в странен свят, изпълнен с млечнобяло сияние. В който едно тринадесетгодишно момиче ме гледаше сериозно.

— Знаех, че ще се влюбиш в Лотосовия облак още е мига, когато се хванахме за ръце и изпяхме заедно песента на сираците — каза ми тихо Мишката. — Воле, трябва да направиш всичко възможно, за да успееш да докоснеш царицата преди да са стигнали в броенето до четиридесет и девет — сетне образът на Мишката започна да избледнява. — Нима хиляди години не са достатъчни? — понита ме тихо. — Птиците трябва да полетят… да полетят… да полетят…

Образът изчезна и съобразих, че светът ми се бе сторил бял, защото в унеса си се бях оказал във вътрешността на перла. Внезапно си дадох сметка какво означава тя.

Отворих очи и видях, че Ли Као ме наблюдава със строг, но изпълнен с доброта поглед.