Мъжки игри

— Мамонтов и Паригин. Дълго се мъчих да проумея защо са се появили такива странни кандидатури. А те не са странни, Иван Алексеевич. Те са просто обречени на провал. Обречени. Разбирате ли? Онзи, който е избрал Никита Мамонтов, е бил сигурен, че момчето не става за вербуване за учебния център. Че е слабо и ще се уплаши. А Паригин е бил препоръчан като човек, който стопроцентово не е свързан с престъпния свят. Просто Мелник е взел от Миша Доценко делото за убийството на Шепельов и от всички, които са били разпитвани по това дело, е избрал най-приличния човек. Именно най-приличния — кореняк московчанин, с висше образование, работил през целия си живот като инженер в един и същи завод, спокоен, интелигентен. Човек, който със сигурност не е извършил това убийство и не би изтърпял в дома му да идват някакви хора с идиотски настоявания да си признае престъпление. Всичко е било замислено по този начин. Той да се възмути и да потърси милицията, да се надигне вълна и тази вълна да бъде в прекрасна хармония с вълната, надигната от Баглюк чрез статията. Всичко пасва, разбирате ли? Кой там се е опитвал да натопи другия — Стоянов Зеленин или обратното?

— Доколкото ми е известно — обратното — Зеленин се е опитвал да изтика началника си.

Той замълча и Настя се напрегна. Нещо не беше в ред. Не беше схванала всичко докрай. Нима генерал Заточни, човек зает и заемащ далеч немалка длъжност в министерството, началник на главно управление, да, такъв човек да е дошъл в дома й вечерта само за да й съобщи това, което й съобщи? Тя никога не би повярвала, че това е възможно. Само в сълзливите мелодрами крупни ръководители благоволяват да посещават болните си подчинени, за да ги зарадват с добри новини.

— Иван Алексеевич, чакам да преминете към главното — предпазливо каза тя. — Нали има и нещо друго, заради което сте дошли?

— Има. Кажете ми, още ли не сте се отказали да напускате тази си работа?

„Ох — с облекчение си помисли тя, — слава богу, не става дума за татко. Татко няма отношение към това. Иван е решил да ме вземе при себе си.“

— Не, не съм се отказала. Веднага щом оздравея и тръгна на работа, ще подам рапорт.

— Не го правете, Настенка.

Тя го погледна изненадано. Изключително рядко генералът я наричаше така. Защо не иска тя да напусне отдела?

— Защо? Мислех, че всичко съм ви обяснила. А сега вече имам още по-солидни основания, за да не работя с Мелник. Аз нищо не мога да докажа, Иван Алексеевич, но съм твърдо убедена, че Мелник по някакъв начин е свързан с тази Програма.

Заточни весело се разсмя, леко стана от фотьойла, разходи се из стаята и застана точно пред Настя.

— Настенка, нима сте могли да си помислите, че вашият приятел Денисов знае нещо, което аз не знам? Ами че аз нямаше да струвам и пукната пара, ако не знаех всичко, което с тайнствен шепот ви е съобщил покойният Едуард Петрович.

— Значи сте знаели? — слисано смотолеви тя, без да знае какво да мисли. Чувстваше се като абсолютна идиотка — впрочем през последния месец това не й се случваше за пръв път.

— Разбира се, че знаех. И много разчитах на вас, защото разбирах, че рано или късно вие ще затворите кръга.

— Как така ще затворя кръга? Откъде сте могли да знаете, че Денисов преди смъртта си ще пожелае да разговаря с мен?

— Не, не сме знаели това. Беше чиста случайност, която само ни помогна. Залагахме на съвсем друго обстоятелство.

— На друго ли? И какво беше то?

— На омразата ви към новия началник.

— Какво?!

— Да, да, Настенка, правилно ме разбрахте. Някак прекалено активно отгоре тикаха Мелник към тази длъжност и на нас ни стана любопитно на кого и за какво е потрябвало това място. Не е някаква манна небесна, а си е адски труд…

— Кои бяхте тези вие?

— Ние. Аз и Гордеев. А после нашият тесен кръг любопитковци естествено се поразшири. Та, значи, започнахме да наблюдаваме Мелник и решихме, че нещо с него не е наред. Но натискът отгоре беше прекалено силен, повече не можехме да протакаме, не беше възможно и да се съпротивляваме. И Гордеев се престори, че е отстъпил. Много разчитахме на вас, Анастасия, знаехме, че ако нещо около Мелник е нечисто, то непременно ще проличи и вие със сигурност ще забележите. А забележите ли, непременно ще ровите докрай — характерът ви е такъв. Защото и вие сте любопитна и не обичате неразкрити тайни. Сега разбирате ли моята реакция, когато дойдохте у дома, разплакахте се и ме замолихте да ви взема от отдела? Нещата едва започваха да се проясняват, а вие искахте да слезете от сцената. Не можех да допусна това. И после — за мен беше очевидно, че колкото по-скоро изобличите Мелник, толкова по-скоро при вас ще се върне Гордеев, но не можех да ви го кажа.

— Защо? — Тя зададе този въпрос, загледана в жълтите тигрови очи на Заточни. — Защо не сте могли да ми кажете всичко от самото начало? Оставихте ме на тъмно, като безмозъчна марионетка, местели сте ме като пешка по шахматна дъска. Иван Алексеевич, нима до такава степен не сте ми имали доверие?

— Не е там работата. Когато се играят ТАКИВА игри, не става дума за доверие. Става дума само за целесъобразност.