Мъжки игри

Когато отвори вратата на кабинета си, видя Зеленин, който дори не бе помислил да си отиде след заминаването на голямото началство. Нещо повече — той явно се канеше незабавно да започне работа върху новата концепция. Вече беше подредил листове, а на масата се бяха появили и някакви схеми. Стоянов неодобрително изсумтя наум. Веднага си личеше, че неговият заместник не е работил нито ден „на земята“, макар да бе служил в силово ведомство и да носеше пагони. Практиците от памтивека следваха едно непоклатимо правило: когато получиш указание, не бързай да го изпълняваш, може и да го отменят. Виж, онези, дето седят зад бюра и играят апаратни игри, следват други правила. Изпълнявай по-бързо, защото който пръв докладва, той е правият. Който по-оперативно изготви документа, с него ще се съгласи началството. Трудно му е на Стоянов да работи със Зеленин, различни са двамата, съвсем различни. Александър Петрович Зеленин е книжен плъх, теоретик, хартиена душа. А Стоянов цял живот е стъпвал по земята, задържал е престъпници със собствените си ръце и ги е хващал за гърлото. Толкова здраво ги хващаше, че те на бърза ръка пропяваха, казваха си и майчиното мляко. А тоя… Какво разбира той от оперативна работа? Какво разбира от вербуване? Нима той знае как да накара човека да се подчини и да не се дърпа много-много?

— Какво, ще се подмазваме на началството, така ли? — Стоянов не можа да скрие злобната си насмешка. — Още не си получил указанието и се втурваш да го изпълняваш, а?

Зеленин вдигна към него мрачен поглед. Това открай време беше загадка за Стоянов: как един човек с толкова обло румено лице, като че ли предназначено от самата природа за широка приветлива усмивка, съумява постоянно да изглежда мрачен, угрижен и сякаш взрян навътре в себе си. Зеленин запазваше тази си физиономия дори и тогава, когато беше в прекрасно настроение.

— Трябва да започнем да работим веднага — отвърна Зеленин спокойно, сякаш не бе забелязал злобната ирония на началника си. — Два дни не са толкова много, колкото ти се струва. Можеш да ми повярваш, през живота си съм правил десетки концепции — това е много трудоемка работа.

— Разправяй го на старата ми шапка! — избуча Стоянов, сядайки на стола срещу заместника си. — За половин час ще свършим всичко.

— Така ли смяташ? — Зеленин бързо събра своите книжа, сложи ги в папка и стана. — Тогава направи я. След два дни ще поставим на бюрото на Василий две концепции, едната ще е твоята, другата — моята.

— Сядай! — рязко нареди Стоянов. — Концепцията трябва да бъде една. Той сам го каза. Не ми се прави на обиден. Какво му хрумна сега да иска някаква си концепция? Прекрасно обучихме първия набор и без концепция. Просто взехме решение и го изпълнихме. Да не би ти да мътиш водата с твоите псевдонаучни измишльотини?

Зеленин мълчаливо седна и впери в него неразбиращ поглед.

— Добре де, хайде започвай, щом си такъв голям специалист по концепциите — умилостиви се началникът. — И най-напред ми намери решение как да избягваме грешките при подбора на нашите кандидати. А пък после ще си поговорим за самото обучение.

— Трябва да се започне с друго — възрази Зеленин, като отново отвори папката и извади своите схеми и бележки.

— С какво?

— С определяне на целта. Трябва добре да си изясним какво искаме да постигнем, какъв специалист искаме да получим като краен резултат. После да обмислим как да го подготвим, на какво и как да го научим. После да преценим какъв трябва да бъде човекът, за да може успешно да изкара курса, да се научи на всичко, на което ние искаме да го научим, а след завършването добре да поработи. И едва тогава трябва да мислим къде и как да намерим такъв човек. С други думи трябва да разработим три модела. Първият — модел на готовия специалист. В него влизат изброените необходими знания и умения, както и наличието на добра основа за легендата. Вторият — модел на обучаващия се или ако искаш — на курсанта. Тук трябва да имаме изброени изискванията към неговите психологически, физически и интелектуални характеристики, които ще му позволят успешно да завърши курса. И третият модел трябва да бъде модел на кандидата. След като с теб разработим тези три модела, ще започнем да мислим как да превръщаме първия модел във втория, а втория — в третия. С други думи ще изработим принципи на търсенето, на вербуването и на обучението. Ето така, Гриша, се създават концепции. Само така, а не другояче. А онова, което ти можеш да изготвиш за половин час, и за тоалетна хартия не става.