Началото (Първа част)

Да отидат на война!

Главите на момчетата бяха пълни с мисли за нея. Часове наред се упражняваха в бой с меч и лък, изучаваха история и изкуството на войната, а през нощта слушаха разказите на по-възрастните мъже за древни герои и техните подвизи — научиха за Отори Такеоши, който първи получил легендарния меч Джато —

Змията

 — лично от императора преди стотици години, и който сам-самичък с единствен меч посякъл цяло племе великани. И за всички останали герои на Отори чак до Мацуда Шинген — най-големия майстор на меча от настоящата епоха, който бе обучил техните бащи на изкуството да си служат с това оръжие и бе спасил Шигемори, на когото хората на Тохан устроили засада, така че петима воини се озовали срещу четирийсет на границата с Източната провинция — който, призован от Просветления, се бе оттеглил от светския живот и сега му служеше в храма на Тераяма.

Впоследствие Джато бе предаден на бащата на Шигеру, а един ден щеше да стане негово притежание.

Над главите на момчетата висяха дърворезби на дългоноси зли духове, които живеели в планината. Вперил поглед в тях, Кийошиге рече:

— Мацуда Шинген бил обучен на бой с меч от таласъми. Затова никой не смеел да го доближи.

— Как ми се иска и мен да ме обучат таласъми! — възкликна Такеши.

— Владетелят Ирие е таласъм — отвърна Кийошиге през смях. — Техният учител по бой с меч наистина имаше необичайно дълъг нос.

— Но таласъмите могат да те научат на всякакви неща, които Ирие не знае — възрази Такеши. — Например как да станеш невидим.

Съществуваха много легенди за мъже с необичайни способности, принадлежащи към тайно племе на магьосници. Момчетата ги обсъждаха безкрайно и с известна завист, тъй като техните собствени умения се изграждаха бавно и мъчително, в резултат на безпощадно обучение. Те с удоволствие биха избягали от своите строги учители, ако можеха да стават невидими или притежаваха някакви други магични умения.

— Наистина ли има хора, които го могат? — попита Шигеру. — Или просто умеят да се движат тъй бързо, че изглеждат невидими? Като сопата на владетеля Ирие, когато замахва към нас?

— След като го има в историите, значи някой наистина е притежавал такива способности — рече Такеши.

Кийошиге му възрази. Разговаряха шепнешком, защото магьосниците от Племето можеха да виждат и чуват от разстояние. Незримият свят на таласъми, духове и нечовешки сили съществуваше редом с техния собствен — понякога преградата между тях изтъняваше дотам, че единият се преливаше в другия. Имаше легенди и за хора, които се отправяли към другия свят и после се връщали, за да установят, че за една-единствена нощ са минали цели сто години. Или за същества, идващи от луната или небето, които придобивали външност на жени и омайвали мъжете да се влюбват в тях. Имало един водещ на юг път, където една чудно красива жена с дълга шия, подобна на змия, примамвала млади мъже в гората и там ги изяждала, тъй като се хранела с плътта им.

— Преди време Хироки плачеше заради таласъмите — рече Кийошиге. — А сега живее тук сред тях.

— Той циври за всичко — отбеляза Такеши с презрение.

Пета глава

Тялото на Исаму бе засипано първо от падащите листа, а после и от снега, след което остана неоткрито до следващата пролет, когато селските момчета плъзнаха из планината да търсят гъби и птичи яйца. По това време неговият убиец — братовчед му Котаро — отдавна се бе върнал в Инуяма — главния град на Ийда Садайоши и клана Тохан. Там си имаше собствен поминък — произвеждаше соеви продукти, отпускаше заеми и се държеше като всеки друг търговец от града. Котаро не разказа на никого точните подробности около смъртта на Исаму, а само съобщи, че екзекуцията е изпълнена и предателят е мъртъв. С характерното си безсърдечие се опита да изтласка от мислите си цялата история, но през нощта пред очите му изплуваше образът на Исаму — често се стряскаше, събуден от дръзкия и непонятен смях на своя братовчед. Терзаеше го фактът, че Исаму бе отказал да се отбранява, бе говорил за опрощение и преклонение пред някакъв бог. Смъртта не беше унищожила неговия съперник, предателя; беше го направила по-силен и всъщност — недосегаем.

Котаро оглавяваше мрежа от шпиони, тъй като Племето действаше на територията на Трите провинции и даже отвъд. Хората на Ийда държаха под непрестанно наблюдение членовете на клана Отори, които правилно бяха определили като своите главни противници; клановете на Запад не бяха толкова войнствени и проявяваха повече готовност да осъществят съюз с тях чрез сключване на бракове. Освен това Средната провинция бе особено богата, притежаваше множество сребърни мини и упражняваше контрол над риболова в северното и южното море. Отори нямаше лесно да се разделят с тях.