Началото (Първа част)

Зад колибата имаше малко открито пространство, равно и покрито с трева. Зайци, елени и разни други горски същества идваха да похапнат тук преди залез. Представляваше чудесен естествен тренировъчен терен и Шигеру изгаряше от нетърпение да започне. Мацуда обаче, изглежда, изобщо не бързаше. Събуждаше Шигеру още по тъмно, в онзи черен мрак, предхождащ зазоряването, когато всички звуци на нощта, дори жабите, са замлъкнали. Луната вече бе изсветляла, звездите бяха забулени от мъглата, която се издигаше от мократа земя. Въглените от огъня все още тлееха — дребни светлинки на фона на мрака на планината и гората, които ги заобикаляха.

След като се облекчиха, измиха лица и ръце в потока и пийнаха от водите му, Мацуда рече:

— Ще поседнем за малко. Ако ти предстои да учиш, трябва да си с изпразнено съзнание. Наблюдавай дъха си, не е необходимо да правиш нищо повече.

Възрастният мъж седна с кръстосани крака на малкото дървено стъпало. Шигеру не виждаше лицето му, макар че помежду им нямаше и крачка разстояние. Той също седна, направо на голата земя, с кръстосани нозе, отпуснал ръце върху коленете си и свил пръсти така, че показалците му едва докосваха палците.

Дишаше дълбоко, усещайки как въздухът изпълва гърдите му и излиза през ноздрите му. Вдишваше силно и издишваше леко — поетият въздух бе изпълнен с живот, изпуснатият по някакъв начин му напомняше за смъртта. Неизменно следваше мощно вдишване, тялото му се подчиняваше на собствената си жажда за живот, но един ден този изпуснат дъх щеше да е последен. Въздухът вече нямаше да влиза и да излиза от него. Това тяло, което му бе тъй познато и тъй скъпо, щеше да се разложи и да се разпадне — накрая дори костите му щяха да се разпрашат. Но духът му? Какво щеше да се случи с него? Щеше ли да се прероди в безкрайния кръговрат от живот и смърт? Или щеше да се озове в ада, запазен за привържениците на злото, както проповядваха някои секти? Може би щеше да се оттегли в някое уединено светилище, като това, в което се намираха, както вярваха селяните, или пък в Тераяма, където потомците му щяха да идват, за да почетат паметта му и да му се поклонят?

Неговите потомци… щеше да се ожени, да има деца… побърза да възпре мислите си, които се бяха устремили в тази посока. Нямаше сега да мисли за жени. Отвори очи и се взря виновно в Мацуда. Очите на възрастния човек бяха затворени, но той каза тихо:

— Съсредоточи се в дишането си.

Вдишване, издишване. Мислите се въртяха около него като зли духове или демони, опитвайки се да привлекат вниманието му. Тъй както майсторът на лъкове дяла стрели, а майсторът ездач обяздва коне, човек трябва да овладява блуждаещите си мисли.

Но конете му напомниха за Кийошиге и за черния жребец, който му бе оставил. Имаше чувството, че може да вижда през очите на коня, да усеща вкуса на лятната трева в наводнените ливади; копнееше да почувства животното под себе си, гъвкавото и овладяно напрежение, вълнението в извивката на шията и гърба, удоволствието да управлява същество, толкова по-голямо и мощно от самия него. А и стрелите — усети как ръцете му изоставят позата на медитация и потръпват, изпълнени с копнеж да стиснат лъка, юздите, меча.

Вдишваше, издишваше.

Ако не можеш да успокоиш себе си, какво се надяваш да научиш?

Думите проникнаха в слуха му — знаеше, че ги е изрекъл Мацуда, но въпреки това имаше чувството, че идват от някакъв друг източник, от някакво място на истина в самия него. Повтори ги едва чуто.

Ако не можеш да успокоиш себе си.

Сляха се с дъха му. За няколко мига съзнанието му се изпразни. Само че почти веднага шумните мисли нахлуха обратно. Значи ето какво са имали предвид моите учители! Успях, постигнах го. Може би сега вече ще мога да започна работа с меча.

Нетърпението го завладя. Сякаш в отговор тялото му започна да се оплаква, че му е неудобно. Краката му се бяха схванали, коремът му беше празен, а гърлото му — пресъхнало. При все това Мацуда, поне три пъти по-възрастен от него, въобще не помръдваше, само дишаше спокойно… вдишваше… издишваше.

Ще стана като него

, помисли си Шигеру. Непременно. Опита се да долови дишането на своя учител и да го следва. Наблюдаваше се как диша. Навътре… навън…