Началото (Първа част)

— Можете да говорите спокойно пред Муто Шизука. Не сте свикнали с начина, по който ние тук на запад вършим нещата. Трябва да приемете, че жените участват в подобни обсъждания, особено ако възнамерявате да разговаряте с Маруяма Наоми.

— Ще имам ли това удоволствие?

— Изглежда, владетелката Маруяма е на път за Тераяма. Тя е голям почитател на произведенията на Сешу

31

 — както на картините му, така и на градините. Ще се срещнете там — съвсем случайно, разбира се. — Араи се засмя отново, виждайки, че думите му не бяха разсеяли съвсем опасенията на Шигеру, след което се обърна към Шизука. — Ще трябва да се закълнеш официално пред владетеля Отори, за да го убедиш.

Тя излезе леко напред и заяви със спокоен и ясен глас:

— Аз не представлявам опасност за тайните на владетеля Отори. Няма да ги разкрия пред никого. Кълна се!

— Ето — рече Араи. — Можете да й се доверите. Давам ви дума.

Тя докосна с чело земята пред него. Шигеру трябваше да е удовлетворен или рискуваше да засегне Араи.

— Истина е, че Садаму се смята за оскърбен от мен — подхвана той. — Но така му е по-изгодно, защото му предоставя оправдание за онова, което Ийда отдавна възнамеряват да извършат — да нахлуят в Средната провинция за сметка на Отори. Сребърните мини около Чигава, богатото пристанище Хофу и плодородните земи на юг — всичко това го привлича неимоверно. Но Садаму няма да се задоволи със Средната провинция — той иска да управлява цялата страна, затова рано или късно ще нападне и Запада. Смятам, че един съюз между Отори и Сейшуу първо ще го разубеди, а стигне ли се до война, ще доведе до неговото поражение.

— Сигурно знаете, че Сейшуу предпочитат да поддържат мир чрез дипломация и съюзи — рече Араи.

— Трудно мога да повярвам, че това е личното ви предпочитание. Според мълвата вашата фамилия никога не е харесвала особено Тохан.

— Може би, но аз съм само една малка част от клана. Моят баща е още жив, а имам и трима братя. Освен това бракът на владетелката Маруяма и още неколцина — собствената ми жена сигурно ще бъде избрана от фамилия, подкрепяща Ийда, макар и не роднинска — всичко това значително сближи Запада с Тохан — той се приведе напред и рече тихо: — Отори са велик клан, фамилия с историческа роля, може би най-могъщата в Трите провинции… но какво стана с тях? Какво правеха те, докато Ийда водеше преговори за тези съюзи? Знаете ли какво говорят хората — че докато Отори се спотайват в Хаги, останалата част от Средната провинция ще им бъде открадната, а те дори няма да забележат!

— Това е оскърбително — започна Такеши, но Шигеру го накара да замълчи, слагайки ръка на рамото на брат си.

— Направени са много грешки — призна той, — но вярвам, че не е твърде късно да поправим някои от тях.

— Ще говоря с баща ми — рече Араи. — Но не обещавам нищо. Може да не се вълнуваме особено от съдбата на Тохан, но ако трябва да бъда честен с вас, не храним особено топли чувства и към някои от съюзниците на Отори, особено към нашите най-близки съседи — фамилията Ногучи. Може да се окаже твърде неразумно да предизвикваме открито Тохан в този момент. Нищо не печелим от това. Дойдох на тази среща, защото ми хареса онова, което чух за вас, и не крия, че това, което виждам, също ми допада. Но моите предпочитания имат твърде несъществено влияние върху политиката на запада.

— Поне ни дайте уверение, че няма да ни забиете нож в гърба, докато се сражаваме с Тохан на изток.

— Значи все пак ще се стигне до война?

— Предполагам, че Садаму ще нападне Отори следващото лято. Ние ще ги победим, но не и ако трябва да се бием на два фронта.

— Ако Маруяма Наоми даде съгласието си за това, по всяка вероятност Араи ще я последват. А владетелката Наоми почти сигурно ще избере по-миролюбивия път, защото такава е политиката на Маруяма.

Месото беше готово, но въпреки аромата и сочността на пресния дивеч, изморителния ден и свежия нощен въздух, Шигеру яде без апетит, а сънят му бе неспокоен, което не се дължеше само на многото стъкленици вино и твърдата земя.

Доскорошната му увереност, че един съюз със Сейшуу е колкото мъдър, толкова и желателен, бе заменена с по-реалистичната оценка за свързаните с него трудности, за многобройните пречки — потребността от месеци изкусна дипломация — месеци, с които той не разполагаше.

— Беше грешка, че дойдох — рече той на Кийошиге, докато яздеха обратно към Ямагата.

— Не се знае. Постави началото на едни взаимоотношения, които могат да прераснат в приятелство. Освен това знаеш, че ще се срещнеш с владетелката Маруяма, преди да се върнеш в Хаги.

Шигеру не отговори, все така обзет от съмнения.

— Ако не друго — добави Кийошиге, — струваше си дори заради самата храна!

— И лова — съгласи се Такеши. — Съжалявам само, че не можах да видя как владетелят Араи борави с меча. Ако се бие както язди, гледката ще си струва.

— Едва ли ще ти се открие такава възможност — отвърна Шигеру. Тяхната момчешка веселост го дразнеше. — Араи никога няма да се бие редом с нас. Можем да се надяваме поне да не го превърнем в свой враг.