Некромантът

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“73.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

Когато започнах да развивам идеята, която по-късно се превърна в поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“, имах нужда от място, което да отговаря на няколко изисквания. Трябваше да се намира в близост до голям град и същевременно да е труднодостъпно. Трябваше да е достатъчно голямо, за да побере огромна армия от митични същества, и разбира се, да има дълбоки исторически корени. В продължение на няколко години оглеждах изоставени миньорски градчета в Калифорния, по-конкретно Боди; призрачни градове в Стария запад; запустели имения покрай Бостънския пощенски път и някои от фортовете по търговския маршрут за Санта Фе. Всяко от тези места предлагаше интересни възможности, но никое не беше съвсем удачно.

Най-накрая, преди осем или девет години, посетих Алкатраз. Кажи-речи в мига щом слязох от корабчето, разбрах, че мястото е идеално. И това едничко решение оформи всичко останало. Изборът на острова означаваше, че действието трябва да се развива в Сан Франциско, и оттам произтекоха всички останали места по Западното крайбрежие. Алкатраз стана не само ключово място, но и почти герой в поредицата — един малък остров, само двайсет и два акра74, при това с богата история. Хуан Мануел де Аяла стана негов глас.

През годините се връщах на Алкатраз безброй пъти и винаги откривах нещо ново. Ако ви се отвори възможност да посетите Скалата, идете през нощта; тогава ще можете да чуете шепота на призраците на Алкатраз…

Благодарности

Отново съм задължен на всички хора, които направиха възможно съществуването на тази поредица. Списъкът става все по-дълъг с всяка следваща книга, но някои от имената остават:

Вечно ще съм задължен на Бевърли Хоровии и Криста Марино от „Делакорте прес“, които ми предоставят време и условия за работа и ми оказват трайна и наистина непрекъсната подкрепа, както и на Колийн Фелингам.

На Бари Крост и Ричард Томпсън, които се опитват (обикновено успешно) да ме държат в правия път.

На Шерод Търнър и Джим ди Бела, които осигуриха измъкването.

На Джил Гаскойн и Алфред Молина за уединението и тихия пристан.

И на многото други хора, които по различен начин помогнаха за съществуването на тази книга, особено на Колет Фрийдман и Робърт и Шарън Фрийдман. С искрени благодарности към: Мелани Роуз, Джули Блюет-Грант, Майкъл Карол, Патрик Кавана и Гарт Никълс.

И, разбира се, на Клодет Съдърланд.

За автора

Експерт в митологията и фолклора, Майкъл Скот е един от най-успешните ирландски автори. Майстор на фентъзито, научната фантастика, хоръра и фолклора, той е титулуван от „Айриш Таймс“ като „кралят на фентъзито на тези острови“. „Некромантът“ е четвъртата книга от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“. Търсете книга първа, „Алхимикът“, книга втора, „Магьосникът“, и книга трета, „Вълшебницата“, също издания на „Делакорте прес“.

Можете да посетите Майкъл Скот на www.dillonscott.com.